Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заровете яйце до корена с доматите и ще берете рекордна реколта
  • Новини

Заровете яйце до корена с доматите и ще берете рекордна реколта

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
rasrkasrkasitasotsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Яйцата съдържат многобройни хранителни вещества. Техните черупки, заедно с жълтъците, са богати на калций, който служи за подхранване на почвата по един лесен и достъпен начин. Ето как.

Вземете саксия и покрийте дъното й с почва. Отгоре поставете едно счупено яйце. Покрийте го с почва и оставете съда на страна.

След време яйцето ще започне да се разлага и по този начин да подхранва почвата. Според някои хора, обелките от банан могат да предоставят същия ефект.

След като почвата бъде подхранена, е нужно да засадите семената съответно инструкциите за всяко специфично растение.

Засаждането на два корена домати в една ямка е метод, който набира все по-голяма популярност. Но в същото време и обект и на много спорове – струва ли си или не да се засаждат доматите по два в едно гнездо и какво повече дава този метод? Независимо от различните мнения тази технология дава добри резултати и си заслужава да бъде разгледана подробно.

Описание – плюсове и минуси

Този метод на засаждане не изисква особени знания и умения – във всяка подготвена ямка се засаждат по две растения.

Предимствата са:

– по-високи добиви на единица площ;

– плодовете съзряват по-бързо;

– икономия на място, подпори и други укрепващи материали;

– плътното засаждане е много подходящо за по-топлите региони, защото защитава корените от прегряване под палещите слънчеви лъчи.

Методът има и определени недостатъци:

– необходимо е по-голямо количество посадъчен материал;

– прекаленото уплътняване може да доведе до „гъсталак“, което ще затрудни преминаването и поддържането на растенията;

– уплътненото засаждане изисква по-голямо внимание и грижи ( редовно колтучене при индетерминантните сортове и премахване на ненужните листа).

Какви сортове домати можем да садим по два корена заедно?

По два корена заедно можем да садим, както детерминантни сортове домати – така и индетерминантни, но трябва да се има предвид факта, че всички те имат своите специфични особености по отношение на поливане, подхранване, колтучене и др.

В едно гнездо можем да засаждаме по две растения само от един сорт. Това условие е много важно, защото незначителни несъвпадения могат да компрометират резултатите.

Органоминерални торове

Подготовката на почвата преди засаждане на растенията не се различава от обичайното отглеждане на домати. Дълбочината на ямките е 20-25 см, разстоянието между тях е 40-50 см, а разстоянието между редовете е 50-60 см.

Всяко гнездо се пълни с вода и се изчаква да попие, растенията се засаждат и отново се полива с около литър на всяка ямка.

Бутони и цветове при разсада

Разликата се състои само в това, че е необходимо „усилено подхранване“ – като за две растения. Останалите операции по окопаване, разрохкване и мулчиране са идентични.

За детерминантните сортове не се налага по-особено формиране на растението – нищо по-различно от обичайните грижи. При нискораслите сортове се практикува и засаждане по три корена в едно гнездо, но трябва да е съобразено със сортовите особености.

За индетерминантните сортове, за да се увеличи плододаването, качеството и бързото съзряване, растенията се оформят по различен начин – всеки корен се формира в две стъбла. Във всяко гнездо се образува храст с четири стъбла, хранещи се от два корена. За тази цел се отделят от основното стъбло всички колтуци, освен този, растящ под първата цветна китка. На основното стъбло се остават четири цветни китки и връхната част се прищипва, а на страничното – три цветни китки и връхчето също се прищипва.

Практикува се и едностъблено формиране без прищипване, но плодовете остават по-дребни, а страничните разклонения се развиват по-активно.

За добро проветряване на растенията е нужно навременно освобождаване от долните и ненужни листа.

Обичайните грешки се свеждат до: много гъсто засаждане, ненавременно колтучене и недостиг на хранителни вещества.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5-те тайни на дядо за отглеждане на големи домати – толкова много има, че раздава и на съседите
Next: Съпругата на нашия семеен лекар винаги гощава гостите с това. Сега пека лук за семейство си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.