Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заслужава да се прочете: Този старец дава мъдрите си съвети за всички хора, които искат да живеят щастливо в живота
  • Новини

Заслужава да се прочете: Този старец дава мъдрите си съвети за всички хора, които искат да живеят щастливо в живота

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
sssuvasuvaios.png

Ние непрекъснато тичаме за пари, често забравяйки нашите най-скъпи, хората, които са ни най-близки, които са от значение за нас.

На въпроса, който е общ за всички хора на този свят, този старец казва:

 

  • Отегчени от детството, те се втурват да растат, а след това искат отново да бъдат деца.

 

Не изпускай тези оферти:

  • Те жертват здравето си, за да правят пари, а след това харчат парите, които печелят, за да възстановят здравето си.

 

  • Живеят, сякаш никога няма да умрат, а после умират, сякаш никога не са живели. 

 

  • След това дава много важно послание на младите хора.

 

  • Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича.

 

  • Не е най-ценно, това което притежават, а какви личности са израстнали в живота си.

 

  • Да научат, че не е добре да се сравняват с другите.

 

  • Че човекът, който има най-много, не е богат, а този, който най-малко се нуждае от него.

 

  • Да научат, че ви отнема само няколко секунди, за да навредите сериозно на някой, когото обичате, а след това отнемат години, докато тази вреда бъде поправена.

 

  • Да осъзнаят, че има хора, които ги обичат, но не знаят какво да кажат или показват.

 

  • Да научат, че с пари може да се купи много, но не можете да се купи късмет.

 

  • Двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различно.

 

  • Да разберете, че истинският приятел е този, който знае за вашите грешки и все още ви обича – казва старецът.

 

  • След тези думи, ще спрем ли за момент и ще се запитаме дали не грешим някъде? Ще „вдигнем ли ръчната спирачка“ и ще започнем ли да обръщаме внимание на света около нас? Решението е наше …

Continue Reading

Previous: Сега нямам, но когато имам, ще ви върна 2.30 – Трогателната история на един дядо, която разтърси България
Next: Нов кошмар скова страната! Четири деца пребиха до смърт 59-годишен мъж във видинско

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.