Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България
  • Новини

Затаихме дъх: Току-що Столтенберг обяви решението на НАТО за защитата на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
sotlsltletne.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи обръщение по повод 18-ата годишнина от приемането на България в НАТО. Той благодари на страната ни за приноса за споделената сигурност, предаде БНТ. Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник, каза Столтенберг, предаде Стандарт.

“На днешния ден преди 18 години вашата страна стана член на нашия съюз и България оттогава неизменно е била отдаден съюзник. Благодарен съм за приноса на България към общата ни сигурност. Това важи и в не по-малка степен за региона на Черно море, който е от голямо стратегически значение за НАТО”, казва Столтенберг.

“България допринася и за изграждането на стабилност в Западните Балкани, по линия на мироопазващата мисия на НАТО в Косово. В София е разположен Щабен елемент за интегриране силите на НАТО като част от предното присъствие на НАТО”, казва още той.

“Българският приос е още по-значим в този решаващ момента за нашата сигурност. Войната на президента Путин в Украйна ежедневно носи смърт и разрушения, застрашавайки сигурността в Европа и поставяйки пред предизвикателство целия световен ред. Съюзниците в НАТО осъждат тази война и призовават Путин да я прекрати незабавно, да изтегли своите войски и да се обърне към дипломацията”, казва Столтенберг.

В отговор на тази нова реалност НАТО укрепва своите възпиращи и отбранителни способности. В момента има сили от стотици хиляди в състояние на повишена готовност на територията на Съюза. Налице е числен състав от 100 000 от САЩ в Европа и още 40 000 под прякото командване на НАТО, най-вече в източния фланг на Съюза, със силната подкрепа на въздушни и морски сили, както и противовъздушна отбрана.

Съюзниците са пратили войскови сили в Бюлгария. Испания е пратила бойни самолети “Юрофайтър”, а скоро и Нидерландия ще прати F-35, работейки рамо до рамо с българските ВВС. Създавате и многонационална бойна група на НАТО. Това е трансатлантическа солидарност в действие, с ясното послание, че всички сме единни.

Ние ще защитаваме България и всеки сантиметър територия на съюзник. Един за всички и всички за един. Усиленото ни присъствие е отбранително. Не за провокиране, а за предотвратяване на конфликт. За опазване на мира”, каза още Столтенберг.

Той призова България, както и всички съюзници, да инвестират най-малко 2% от БВП в отбрана.

“Зная, че мога да разчитам все така на ангажираността на България в НАТО в бъдеще”, заключи Столтенберг.

На 29 март 2004 г. България официално става член от НАТО.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Роман Абрамович е отровен?
Next: Всички затаиха дъх с надежда след преговорите в Истанбул, но от Белия дом ни поляха с ледения душ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.