Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затишие пред буря: България посърна от днешната прогноза
  • Новини

Затишие пред буря: България посърна от днешната прогноза

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
sdfgkfskhfkdghkrhrhtr.png

През нощта преобладаваше ясно и почти тихо време. Минималните температури днес ще бъдат между 2° и 7°, в София – около 2°, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Днес преди обяд ще преобладава слънчево време с разкъсана средна и висока облачност. След обяд от запад облачността ще се увеличава и вплътнява, и ще започнат валежи от дъжд. До вечерта ще са повсеместни, а на места в Западна България и планинските райони количествата ще са значителни.

Преди обяд в източната половина от страната ще духа до умерен южен вятър и там температурите ще са по-високи. На запад ще е почти тихо, но привечер вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, ще се усили и с него започне да нахлува студен въздух.

През нощта срещу събота в планинските райони от Западна България дъждът ще преминава в сняг. Максималните температури ще са от 10°-13° в Северозападна България до 17°-19° на изток, в София – около 13°.

Атмосферното налягане значително ще се понижи и ще е по-ниско от средното за месеца.

По Черноморието ще преобладава слънчево време. Ще духа умерен, временно силен вятър, предимно от юг, но до вечерта ще се ориентира от запад-северозапад. Привечер облачността ще се увеличава и вплътнява и до полунощ на много места ще превали дъжд.

Максимални температури: 14°-16°. Температурата на морската вода е от 10° по северното крайбрежие до 16° по южното. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

В планините времето ще бъде динамично. Преди обяд ще преобладава слънчево време. След обяд облачността ще се увеличава и вплътнява, и в масивите от Западна България ще започнат валежи от дъжд, над около 2000 метра – от сняг. До вечерта ще завали и на изток. Ще духа умерен и силен вятър от запад-югозапад, но привечер ще се ориентира от северозапад и с него ще започне да нахлува студен въздух.

Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 10°, на 2000 метра – около 4°, но привечер бързо ще се понижат. През нощта срещу събота в планините от западната половина на страната границата на снеговалежа ще се понижи значително и дъждът ще премине в сняг. Количествата ще са значителни и в комбинация с бурния вятър ще има условия за виелици.

Предупреждение: Сняг и виелици удрят България на тази дата, в София ще натрупа доста КАРТИ

В събота северозападният вятър ще се усили още, ще бъде силен и бурен. Ще бъде облачно, с валежи от дъжд, в Източна България – значителни по количество. В по-голямата част от страната сутринта ще вали дъжд, във високите полета в Западна България и Предбалкана – сняг.

Със застудяването още преди обяд в североизточните райони, а до края на деня и в югоизточните дъждът ще преминава в сняг. В планините, с интензивните валежи от сняг и бурния вятър ще има снежни виелици, а в районите с надморска височина над 1300-1400 m ще се образува и неравномерна снежна покривка.

Температурите ще са почти без дневен ход – от 1°-2° на места в Западна България до 9°-10° по Черноморието.

През нощта срещу неделя в западните райони, а в неделя сутринта и в източните валежите ще спрат. Облачността ще се разкъсва и ще намалява. Все още ще е ветровито, но до края на деня и вятърът ще отслабне. Очаква се студено време с минимални температури между 0° и 5° и максимални – между 4° и 9°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става страшно до часове: Вихрят се виелици, до 10 см сняг покрива София
Next: Ето кога са почивните дни през декември 2023 и как да планираме ваканцията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.