Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затова погребенията се правят на 3-ия ден след смъртта
  • Новини

Затова погребенията се правят на 3-ия ден след смъртта

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
preogoebenbei.jpg

Колкото и да искаме да живеем вечно, хората са предопределени да умрат. Следователно делата с погребението рано или късно ще засегнат всички.

Важно е да знаете как да се подготвите за този ден и най-важното – кога да изпратите починалия на последното пътуване.
Според православните канони е обичайно да се погребват починали на третия ден след смъртта.

Защо на третият ден? В петък Христос умря, в неделя отново възкръсна. Следователно, 3 дни. По-нататък, според християнските канони, до третия ден душата е на земята, но от 3-ти до 9-ия ден отвъдният живот е показан на нея.

Според Светите отци три дни душата на починалия е близо до тялото му.

Ако погребем тялото, тогава тя няма да има къде да отиде. В този период между тялото и душата все още съществува връзка, която в никакъв случай не може да бъде прекъсната. Душата през последните три дни трябва да бъде у дома, сред близки.

Но от 9-ия ден за душата на починалия започва най-трудният период. Тя преминава през изпитания, където знае всичките си грехове. В периода от 9-ти до 40-ия ден се препоръчва на близките да се молят за починалия.

На 40-ия ден душата се появява пред Божия съд, където се определя къде ще отиде. Препоръчително е да поръчате поминална служба на 3-ти, 9-и и 40-и ден .

Винаги посещението на гроба на близък поражда тъга у нас. Но замисляли ли сте се какво трябва и какво не трябва да правите на гробищата? Е, оказа се, че има куп строги забрани.
Ето какво се случва с човек и душата му след смъртта

Трябва да знаете, че гробовете на покойниците в много култури по света се считат за мистични и енергийно мощни места. Това е така, защото земята, която приема тялото на починалия, „помни“ всичко, което се случва с нея. Ето защо е важно да се държим „правилно“ в двора на църквата и на гробищата.

Как да се държим при посещение на гробище и в какви дни да отидем

Сред вярващите има поверие, че не трябва да се ходи на църква и на гробища през нощта и след залез слънце. Смята се, че денят е времето на живите, а нощта е времето на мъртвите, а посещавайки гробищата привечер, можете да безпокоите починалия или дори да го разгневите.

Освен това не можете да посещавате гробищата на големи църковни празници, има строго определени празници, на които може да направите това.

Друго мистично вярване е, че не можете да отидете на гробовете на близките си през зимата, но ако се случи, тогава се върнете по точно същия път, по които сме минали и ако наоколо има църква, то я обиколете три пъти. В противен случай рискувате да „донесете“ душата на починалия вкъщи.

Какво трябва и не трябва да се прави в гробището

Има цял списък от неща, които в никакъв случай не могат да се правят в двора на църквата. Като се има предвид, че езическите и християнските традиции се различават една от друга и хората са ги смесвали помежду си от векове, по-добре е да се съсредоточите върху собствените си навици и вярвания.

Храна за мъртвите

Можете да донесете сладкиши, бисквитки, тютюн или алкохол на гробището (ако починалият е пил или пушил през живота си). Част от донесените лакомства трябва да се изядат до паметника, а останалите да се оставят на мъртвите. Моля, имайте предвид, че можете да носите само храна, която може да се съхранява дълго време.

Предмети, оставени на гроба

Има поверие, че всички неща, които лежат на гроба, принадлежат на починалия. Ето защо в никакъв случай не трябва да вземете нищо със себе си и ако нещо изпусне, не го вдигайте. Случва се понякога нещо случайно да изпадне от ръцете ви, след което можете да го вземете и да „изплатите“ като поставите няколко монети на гроба.

Скръб или прекомерна радост

Според народните поверия човек не трябва да се тревожи и да се разстройва твърде много – починалият ще ви съжали и ще иска да спаси любимия си от беда, като го вземе при себе си.

По същата причина е забранено да организирате пиршества и да се забавлявате – завистта на мъртвец ще причини проблеми в живота ви.

Снимка за спомен

Някои хора се снимат на гробището в импулс да уловят запомнящ се момент от срещата с жив близък, например. Откажете се от този навик – не можете да снимате живи хора на гробище, в противен случай можете да им причините болест и дори смърт.

Също така не си струва да снимате чужди гробове. Най-малкото това не е съвсем етично, а и така смущавате душата на починалия, която след това ще се закачи с вас.

Обърни се или не?

Напускайки гробището, в никакъв случай не трябва да се връщате и обръщате. В противен случай ще отнесете душата на починалия или друго същество, което живее в двора на гробищата, в дома си. Тази забрана е най-древната и една от най-значимите.

ВАЖНО: Отивайте на гробището само в черни дрехи. Ако сте бременна и не се страхувате от тежка гробна енергия, тогава можете да посетите мястото на погребението на вашите роднини, облечени в червено – по този начин ще можете да защитите детето от неземни сили, пише jenata.blitz.bg.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пернишко семейство си построи къща от 450 бали слама
Next: Пряко от най-натоварения железопътен маршрут Зверино и Елисейна: Влакова катастрофа, ето какво се знае

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.