Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защитете децата си с тази молитва! И те ще усетят помощта ви дори от разстояние
  • Новини

Защитете децата си с тази молитва! И те ще усетят помощта ви дори от разстояние

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
zashtqwitqkkasdsa.jpg

Родителската подкрепа е много важна и нашите деца имат нужда от нея.

Всяко дете се нуждае от закрилата и покровителството на своите родители. Ето защо майчината молитва е много важна.

За да я осигурите, не е нужно да търсите конкретно място или да чакате определен празник. Просто трябва да помолите Всевишния за благото на вашите деца.

Молитвата трябва да идва искрено от душата ви и да бъде искрена естествено. Помогнете на децата си в трудни моменти – те наистина имат нужда от родителска подкрепа, вяра и любов…

Молитвата е начин на живот. Човек на молитвата остава в молитва двадесет и четири часа на ден. Той спи в молитва. Сънят му е вид молитва. Той като че ли спи в прегръдките на Бога, а когато се събуди, той се събужда в Бога. И първото нещо, което идва при него, след като се събуди, е благодарност, абсолютна благодарност.

Той ходи в Бога, той диша Бог. Целият му ден е непрекъсната молитва. Молитвата става фон на неговия живот, основа на неговото битие, плът на неговото съществуване. Каквото и да прави, молитвата продължава.

Молитвата не е качество, не е повторение на заучени фрази, не е рецитиране, не е декламиране. Молитвата е невидимото присъствие на Бог.

Можете да сте навсякъде, да вършите каквато работа искате, но дълбоко в себе си човекът на молитвата продължава да се покланя на Бог: молитвата продължава, благодарността продължава. Понякога молитвата се проявява, понякога тече в дълбините на сърцето.

Молитвата е начин на живот, тя не е задължение, а молба; не подчинение и не принуда, не е средство за притежаване и манипулиране на Бог. Молитвата и исканията за нещо са несъвместими. Можем да искаме, но не и да изискваме. Можем да питаме, както малко дете пита майка си. В него няма взискателност; той е безпомощен, той е зависим. Той просто пита.

Молитва за защита на децата към Пресвета Богородица

Пресвета Богородице!
На кого друг подир Бога да препоръчаме нашите деца, ако не на тебе, всемощна защитнице на християните и скора помощнице във всяка нужда?

Приеми, небесна Царице, под твоя закрила нашите чеда и бъди им ти майка, Майко Божия!

Пази ги от всяко душевно и телесно зло, изпроси им да останат през целия си живот в благодат и милост пред всеблагия Бог, да успяват във всяко добро и полезно начинание и никога да не униват в пътя на истинския и честит живот, съгласен с волята на твоя възлюбен Син, нашия Господ Иисус Христос.

И така, с хвалебни песни на благодарност, всякога да те прославяме, небесна защитнице, и да възпяваме всесветата и всемогъща Троица, Отец и Син и Свети Дух! Амин!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забременя ли? Еда Едже проговори за първите й брачни дни и нощи след сватбата
Next: Известна журналистка посочи причината за трагедията със загиналите фенове на Левски

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.