Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо баба слагаше обелени пресни картофи в обувките си през нощта?
  • Новини

Защо баба слагаше обелени пресни картофи в обувките си през нощта?

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfvsdfvshdfghgfhjgh.png

Като дете веднъж видях баба ми да стене и да пъха два зелени картофа в новите си кожени обувки. Много ми стана любопитно, така че баба ми обясни защо го прави. Колкото и да е странно, бабиният метод се оказа много ефективен. Уверила съм се в това повече от веднъж. Картофите в обувки не са луд старчески трик, а наистина полезен съвет!

Вечна класика

Днес обувките се правят от много различни материали, но кожените обувки все още са много популярни. Разбира се, има наистина основателни причини за това. Обувките от естествена кожа имат много предимства!

На първо място, кожените обувки са много издръжливи и „пасват“ идеално на крака на потребителя с времето. Второ, кожата изглежда добре и е подходяща за всеки сезон. Трето, такива обувки изискват минимална поддръжка и са много устойчиви на износване. Е, и накрая, естествената кожа позволява на крака да „диша“!

 

Кожа и картофи

Въпреки това, кожените обувки имат своите недостатъци. Основно, разбира се, тези недостатъци са свързани с проблема за етиката. Такива обувки не са евтини и често отнема време, за да се „приспособят“ към вашия крак.

Хората не винаги имат достатъчно време и търпение да подготвят обувките си за удобно носене, но тук един лесен трик може да бъде полезен!  Пресните картофи имат много полезни свойства и могат да се използват в много различни ситуации: от почистване на дома до лечение на белези.

 

Същността на съвета

Ще ви трябват два малки пресни картофа. Остържете ги, измийте ги добре и ги сложете в новите си обувки. Извадете не по-рано от 12 часа по-късно. Най-добре е това да стане предната вечер. На сутринта просто извадете картофите, избършете вътрешността на обувката с влажна кърпа и я обуйте.

През нощта сокът от картофите леко ще омекоти материала на обувката. Няма да навреди на кожата или краката. Напротив: това също ще помогне да се предотврати появата на неприятна миризма на краката. Предупреждавам ви предварително, че този трик е подходящ само за обувки от естествена кожа!

Continue Reading

Previous: Еврозоната идва: Как и къде у нас ще сменяме левове в евро, ако няма банка в населеното място
Next: Почина известният пловдивски лекар д-р Златко Илиев

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.