Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае
  • Новини

Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
kristlaltanaa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Всеки, който обича да си похапва месо, се стреми да го приготви по възможно най-добрия начин.

Съществуват какви ли не тънкости и специфики, но накрая не винаги ястието е сочно и вкусно – такова, каквото обичаме да консумираме.

Има един трик, който нашите баби познават от десетилетия. Днес и опитните готвачи си служат с него и са изключително доволни от резултата. Става въпрос за използването на малка кристална чаша, която се добавя в съда при месото, докато тече процесът на варене.

Тепърва предстои да разберете как кристалът може да промени месото и да го направи толкова сочно, а бульонът – два пъти по-вкусен.

Защо да добавяме кристална чаша, когато варим месо?

И сами знаете, че различните видове месо следва да бъдат готвени на различна температура. Малцина обаче се съобразяват с това, а не трябва. Днешният трик ще ви помогне да избегнете неудобствата, свързани с преваряването на месото.

Ето какво се изисква от вас да направите:
Най-напред трябва да залеете месото със студена вода, а не с топла или гореща. След това добавете в съда малка кристална чаша, включете котлона на умерен огън и преместете тенджерата върху него.

Когато започнете да чувате тракането на чашата в съда, вземете решетъчна лъжица и с нейна помощ премахнете отделилата се по повърхността пяна. Това е и моментът, в който трябва да намалите температурата до минимум.

Професионалните готвачи са категорични, че месото не трябва да се вари на високи градуси, ако искаме да е сочно и крехко, а бульонът – бистър. Врящата вода ще го направи сухо и жилаво, а накрая ще се чудите къде сте сгрешили.

Кристалната чаша алармира кога настъпва точният момент, в който трябва да намалите градусите. С нея лесно може да предотвратите преваряването на месото, без значение дали готвите пилешко, пуешко, свинско или друг вид месо.

Когато чашата спре да издава звуци, това значи, че температурата е идеална за готвене. Методът е подходящ както за варене, така и за задушаване. Бабите на село не пропускат да добавят кристална чаша, когато готвят онези вкусни и запомнящи се ястия. Опитайте и вие!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нов удар по джоба! Нещо, без което не можем, поскъпва драстично
Next: Как български физик изобрети вечния двигател и падна от 7-ия етаж

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.