Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае
  • Новини

Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sdastkasktastastk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки, който обича да си похапва месо, се стреми да го приготви по възможно най-добрия начин. Съществуват какви ли не тънкости и специфики, но накрая не винаги ястието е сочно и вкусно – такова, каквото обичаме да консумираме.

Има един трик, който нашите баби познават от десетилетия.

Днес и опитните готвачи си служат с него и са изключително доволни от резултата.

Става въпрос за използването на малка кристална чаша, която се добавя в съда при месото, докато тече процесът на варене.

Тепърва предстои да разберете как кристалът може да промени месото и да го направи толкова сочно, а бульонът – два пъти по-вкусен.
Защо да добавяме кристална чаша, когато варим месо?

И сами знаете, че различните видове месо следва да бъдат готвени на различна температура.

Малцина обаче се съобразяват с това, а не трябва. Днешният трик ще ви помогне да избегнете неудобствата, свързани с преваряването на месото.
Ето какво се изисква от вас да направите:

Най-напред трябва да залеете месото със студена вода, а не с топла или гореща. След това добавете в съда малка кристална чаша, включете котлона на умерен огън и преместете тенджерата върху него.

Когато започнете да чувате тракането на чашата в съда, вземете решетъчна лъжица и с нейна помощ премахнете отделилата се по повърхността пяна. Това е и моментът, в който трябва да намалите температурата до минимум.

Професионалните готвачи са категорични, че месото не трябва да се вари на високи градуси, ако искаме да е сочно и крехко, а бульонът – бистър. Врящата вода ще го направи сухо и жилаво, а накрая ще се чудите къде сте сгрешили.

Кристалната чаша алармира кога настъпва точният момент, в който трябва да намалите градусите. С нея лесно може да предотвратите преваряването на месото, без значение дали готвите пилешко, пуешко, свинско или друг вид месо.

Когато чашата спре да издава звуци, това значи, че температурата е идеална за готвене.

Методът е подходящ както за варене, така и за задушаване. Бабите на село не пропускат да добавят кристална чаша, когато готвят онези вкусни и запомнящи се ястия. Опитайте и вие!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимата на всички Кака Лара с много сълзи на очи призна за тежко заболяване
Next: Хората масово се тълпят всяко лято пред лековито Аязмо: Истинско чудо е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.