Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае
  • Новини

Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sdastkasktastastk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки, който обича да си похапва месо, се стреми да го приготви по възможно най-добрия начин. Съществуват какви ли не тънкости и специфики, но накрая не винаги ястието е сочно и вкусно – такова, каквото обичаме да консумираме.

Има един трик, който нашите баби познават от десетилетия.

Днес и опитните готвачи си служат с него и са изключително доволни от резултата.

Става въпрос за използването на малка кристална чаша, която се добавя в съда при месото, докато тече процесът на варене.

Тепърва предстои да разберете как кристалът може да промени месото и да го направи толкова сочно, а бульонът – два пъти по-вкусен.
Защо да добавяме кристална чаша, когато варим месо?

И сами знаете, че различните видове месо следва да бъдат готвени на различна температура.

Малцина обаче се съобразяват с това, а не трябва. Днешният трик ще ви помогне да избегнете неудобствата, свързани с преваряването на месото.
Ето какво се изисква от вас да направите:

Най-напред трябва да залеете месото със студена вода, а не с топла или гореща. След това добавете в съда малка кристална чаша, включете котлона на умерен огън и преместете тенджерата върху него.

Когато започнете да чувате тракането на чашата в съда, вземете решетъчна лъжица и с нейна помощ премахнете отделилата се по повърхността пяна. Това е и моментът, в който трябва да намалите температурата до минимум.

Професионалните готвачи са категорични, че месото не трябва да се вари на високи градуси, ако искаме да е сочно и крехко, а бульонът – бистър. Врящата вода ще го направи сухо и жилаво, а накрая ще се чудите къде сте сгрешили.

Кристалната чаша алармира кога настъпва точният момент, в който трябва да намалите градусите. С нея лесно може да предотвратите преваряването на месото, без значение дали готвите пилешко, пуешко, свинско или друг вид месо.

Когато чашата спре да издава звуци, това значи, че температурата е идеална за готвене.

Методът е подходящ както за варене, така и за задушаване. Бабите на село не пропускат да добавят кристална чаша, когато готвят онези вкусни и запомнящи се ястия. Опитайте и вие!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимата на всички Кака Лара с много сълзи на очи призна за тежко заболяване
Next: Хората масово се тълпят всяко лято пред лековито Аязмо: Истинско чудо е

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.