Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае!
  • Новини

Защо бабите слагат кристална чаша в съда, в който варят месо? Това всяка домакиня трябва да го знае!

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
sdfvdfvdfsgdfhgjghjg.png

Всеки, който обича да си похапва месо, се стреми да го приготви по възможно най-добрия начин. Съществуват какви ли не тънкости и специфики, но накрая не винаги ястието е сочно и вкусно – такова, каквото обичаме да консумираме.

Има един трик, който нашите баби познават от десетилетия. Днес и опитните готвачи си служат с него и са изключително доволни от резултата. Става въпрос за използването на малка кристална чаша, която се добавя в съда при месото, докато тече процесът на варене. Тепърва предстои да разберете как кристалът може да промени месото и да го направи толкова сочно, а бульонът – два пъти по-вкусен.

Защо да добавяме кристална чаша, когато варим месо?

И сами знаете, че различните видове месо следва да бъдат готвени на различна температура. Малцина обаче се съобразяват с това, а не трябва. Днешният трик ще ви помогне да избегнете неудобствата, свързани с преваряването на месото.

Ето какво се изисква от вас да направите:

Най-напред трябва да залеете месото със студена вода, а не с топла или гореща. След това добавете в съда малка кристална чаша, включете котлона на умерен огън и преместете тенджерата върху него.

Когато започнете да чувате тракането на чашата в съда, вземете решетъчна лъжица и с нейна помощ премахнете отделилата се по повърхността пяна. Това е и моментът, в който трябва да намалите температурата до минимум.

Професионалните готвачи са категорични, че месото не трябва да се вари на високи градуси, ако искаме да е сочно и крехко, а бульонът – бистър. Врящата вода ще го направи сухо и жилаво, а накрая ще се чудите къде сте сгрешили.

Кристалната чаша алармира кога настъпва точният момент, в който трябва да намалите градусите. С нея лесно може да предотвратите преваряването на месото, без значение дали готвите пилешко, пуешко, свинско или друг вид месо.

Когато чашата спре да издава звуци, това значи, че температурата е идеална за готвене. Методът е подходящ както за варене, така и за задушаване. Бабите на село не пропускат да добавят кристална чаша, когато готвят онези вкусни и запомнящи се ястия. Опитайте и вие!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стоичков пропя за любов навръх 14 февруари-Ето новата му песен с Тони Димитрова и братя Аргирови
Next: Посадете си домати-чудо: Клоните се пръскат от плодове, а вкусът им е неустоим

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.