Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи
  • Новини

Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
bbzxibidbiasbkasob.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никола Янков е основател и собственик на Експат Капитал, бивш зам.-министър на икономиката и на транспорта. Възпитаник е на Английската гимназия в Пловдив. Представяме ви негов анализ от странциата му във фейсбук относно антикризисните мерки на правителството.

Писал съм го и преди, но явно „не хваща декиш“, така че се налага да го напиша пак.

Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат много ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София – градът с най-високи доходи в страната).

 

Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат много за гориво. Това не е социална политика. Това е антисоциална политика.

 

Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо. Защо се прави това?

 

Намалянето на ДДС и акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана, като намалиха ДДС за ресторантьорите. Какво тук не е ясно и колко пъти ще настъпваме тази мотика?

Не се субсидират “цени“. Субсидират се хора. И то само бедни хора. Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическа икономика, където всички са горе-долу еднакво бедни.

 

В България нямаме икономическа криза. Това е просто оправдание да се прахосват милиарди левове публични пари без основание. Има икономически ръст и ниска безработица. Доходите също растат стабилно и постоянно всяка година – вижте статистиката за средната заплата.

 

Инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори – експанзивната парична политика на големите централни банки и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план. “Противодействие“ на това с фискална политика в България е невъзможно. Ако искаме да спре покачването на цените, трябва да ограничим държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното.

 

А за най-бедните трябва да се увеличат социалните помощи – директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и подобни. В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор – като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен служител. Така даваме на гладния въдица, а не риба.

 

За да се намалят цените на енергията в България, трябва да се инвестира ускорено в местно производство на енергия. Това значи спешна отмяна на мораториума за разработване на собствените ни газови находища и субсидии за битови и промишлени инсталации за производство на ток от възобновяеми източници (както и подходяща регулаторна рамка за ускорено лицензиране и присъединяване към мрежата).

 

Вместо това обаче се предлага да се изземват с данъци „свръхпечалби“ от сектора, което разбира се ще изгони за години напред всякакви инвестиции. И трябва да престанем да плашим потенциалните инвеститори с високи минимални концесионни такси, защото така ще видим собствено производство на горива през крив макарон.

 

И въпреки че тези неща се говорят и пишат от месеци, управляващата коалиция все пак заби нос в прахоляка с безсмислени предложения за „хеликоптерни“ харчове от милиарди левове, които няма да имат ефект за хората най-нуждаещи се от държавна подкрепа.

 

Нито ще променят перспективата за икономически растеж дългосрочно. Само ще издъним бюджета много яко тази и следващата година, и скоро ще трябва да се простим с целта за присъедниняване към еврозоната.

Имам натрапчивото усещане, че „икономическата политика“ в това правителство се мисли от пи-ар-ите. Дано да не съм прав.

Защо бе хора, ЗАЩО?!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро
Next: Без коментар: Агнешкото в Гърция два пъти по-евтино от родното

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.