Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Денислав Борисов напусна Би Ти Ви?
  • Новини

Защо Денислав Борисов напусна Би Ти Ви?

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
edndeibosor.jpg

Денислав Борисов напусна Би Ти Ви. На негово място в сутрешния блок на телевизията новините вече чете колегата му Ивайло Везенков.

Това бе съобщено официално в края на миналата седмица. Остана обаче въпросът какви са причините за рокадата и с какво ще се занимава отсега нататък подалият оставка новинар.

Съобщението, че Денислав Борисов вече няма да работи в Би Ти Ви, беше разпространено около две седмици след като той внезапно изчезна от екрана, а след това също толкова ненадейно и без публични обяснения се появи обратно в ефира на телевизията.

Тогава се заговори, че е бил пред уволнение, което обаче му се е разминало.

Оказва се, че журналистът се е оплаквал от тежък бърнаут, който го измъчвал от много време. На своите 36 години той се занимава с новини в телевизия вече близо две десетилетия.

Първата му работа е в несъществуващата вече кабеларка ВВТ, а когато е само на 20 години, става водещ на новини. В Би Ти Ви работи от 2015-а до миналия уикенд, когато бе предвидено излъчване на последния му журналистически материал в телевизията. Това е тв разказ за кафето като култура и стил на живот. „Денислав напусна, след като намери нова работа.

Той ще става пиар в голяма компания”, твърдят колеги на вече бившия новинар. Те отричат слуховете, че шефът му – Антон Хекимян, му е вдигнал мерника и е искал да го уволнява. Двамата се познавали още от Факултета по журналистика на Софийския университет, където са учили, били много близки и всички смятат, че е изключено Хекимян да е искал да уволни своя колега.

Той обаче нямало как да го задържи в Би Ти Ви, след като на Борисов вече не му се занимавало с журналистика.

Неговият наследник – Ивайло Везенков, се радва на голямо уважение в телевизията. Той е учил журналистика в Аризона, САЩ, със стипендия, каквато е печелил и вече бившият новинарски шеф – Венелин Петков, който също има американска диплома. На новия водещ му се носи слава на много интелигентен, добре образован и изключителен професионалист.

Преди да стане новинар, е бил старши репортер в нюзрума – точно като Габриела Наплатанова, преди да влезе в Съвета за елекронни медии, писа „Уикенд“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме от кошмара на парада за 4-ти Юли в Чикаго: Отприщи се престрелка, гледайте на живо!
Next: НОИ с важни новини за пенсионерите! Кога изплащат юлските пенсии и добавки

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.