Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо е по-добре да спите през нощта с възглавница между краката
  • Новини

Защо е по-добре да спите през нощта с възглавница между краката

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
krasuguasgkasksarr.png

Защо е по-добре да спите през нощта с възглавница между краката

В нашата статия ще ви дадем седем причини, поради които лекарите препоръчват да спите с възглавница между краката. Може би тези причини ще ви помогнат да подобрите благосъстоянието си.

Първата причина: намаляване на мускулното напрежение в гръбначния стълб

Когато има мека възглавница между краката ви по време на сън, мускулите в долната част на гръбнака ви са практически без напрежение, което им позволява напълно да се отпуснат за една нощ.

Причина втора: спазми

През деня, стоейки изправени, много хора вечер изпитват спазми в краката и долната част на гърба. Поставяйки възглавница между краката си, ще отпуснете краката с долната част на гърба и по този начин ще облекчите спазма.

Причина трета: стабилна позиция за сън

Бидейки насън с възглавница между краката, вие намалявате броя на обръщанията настрани и следователно сънят ви става по-удобен и спокоен.

Причина четвърта: подобрено кръвообращение

Тъй като възглавницата не позволява краката да се допират и да се притискат един към друг, тогава през цялата нощ ще имате добро кръвообращение между горната част на тялото и краката.

Причина пета: По-добър сън за бременни жени

Голяма възглавница между краката на бременна жена, която е в последните етапи на бременността, поддържа долните коремни мускули и по този начин облекчава стреса.

Причина шеста: по-добра терморегулация

В горещия сезон краката на спящ човек, докосвайки се един до друг, създават ненужен топлопренос, причинявайки дискомфорт. Възглавница с калъфка от естествена материя между краката решава този проблем.

Причина седма: възпалени колене

Ако коленете ви болят, тогава възглавницата действа като „буфер“ и не позволява коленете да се допират и да се натискат едно към друго.

Надяваме се, че сме ви убедили, а сега ще защитите краката си с гръбначния стълб и ще спите с възглавница между краката!

Continue Reading

Previous: Кога каква годишнина се празнува? Златна, сребърна, дървена, бронзова, памучна, кожена
Next: Съвети за градинарите и супер рецепти за богата реколта без химия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.