Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо много българи заминават на гурбет в Германия? Ами вижте колко получават
  • Новини

Защо много българи заминават на гурбет в Германия? Ами вижте колко получават

Иван Димитров Пешев май 27, 2023
sadaskdaskrkasroririi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според проучването, зле платени в Германия са онези хора, които при пълна трудова заетост получават по-малко от 2284 евро брутна месечна заплата.

Това заплащане е с над една трета по-ниско от средния месечен доход за хора на трудов договор и пълен работен ден, които плащат своите социални осигуровки в Германия.

 

Според официалната статистика, средната брутна заплата в страната през 2020 година е възлизала на 3975 евро.

Факт е, че определени групи от трудещото се население в Германия са особено засегнати от по-лошо заплащане, макар че работят на пълен работен ден.

 

Става дума за жените, за младите хора, за чужденците без германско гражданство и за онези, които нямат завършена професионална квалификация.

Освен това в Източна Германия процентът на зле платените хора продължава да е по-висок, отколкото в Западна.

Добрата новина гласи: делът на хората, които получават ниски заплати в Германия, спада. „През последните години успешно се свива сегментът на нископлатените хора“, казва авторът на проучването Хелге Емлер. В Източна Германия този процес върви дори по-бързо.

Проучването констатира, че над 25% от жените и само около 15% от мъжете попадат в групата на нископлатените хора на пълен работен ден в Германия.

 

Но и сред по-високите заплати разликата между половете си казва думата: според официалната статистика, средното брутно заплащане при мъжете за цялата страна възлиза на 4146 евро месечно, а при жените – на 3578 евро.

 

Но важна роля за трудовото възнаграждение играе, разбира се, и професионалната квалификация.

Ако сред висшистите едва 5 на сто получават ниски заплати, сред хората с професионално образование този процент е над 17 на сто, а сред онези, които нямат никаква квалификация, цели 40%.

Добрата заплата в Германия много зависи от това къде живееш и работиш.

 

В градовете и в гъстонаселените индустриални региони, където са концентрирани големи работодатели от сферата на промишлеността, финансите, администрацията и научното познание, процентът на работещите с ниско възнаграждение е съвсем малък.

Особено интересни са данните за различните професии. Там разликите в заплащането са гигантски.

 

Прави впечатление, че най-засегнати от лошото заплащане са две категории работещи на пълен работен ден: хората в хотелиерството и ресторантьорството и пренаетите или командировани работници.

В тези две групи, където с ниско заплащане трябва да се примиряват около 68-69% от хората, попадат и много български граждани.

 

Повече от половината заети в селското и в горското стопанство също получават ниски възнаграждения. Докато най-слабо засегнати от лошо заплащане са работещите в публичния сектор, във финансовото и застрахователно дело, в металургията и в електро-индустрията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заровете това нещо в градината и повече няма да видите къртица
Next: Момче усеща нещо странно в училищния автобус, поглежда към шофьора и се обажда на полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.