Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
  • Новини

Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
kapackhakhka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Можете да намерите слънчогледово олио в пластмасова бутилка във всяка кухня. То е незаменим продукт както за пържене, така и за печене. Малко ястия се приготвят без дори капка растително масло. Със сигурност сте забелязали, че всяка бутилка от този продукт има пластмасова „запушалка“ с пръстен.

Обикновено, без дори да го забележим, премахваме това уплътнение с леко движение на ръката, за да отпушим бутилката. И тогава изпращаме ненужното парче пластмаса в кофата за боклук. Но се оказва, че този пръстен не е толкова безполезен.

Всяко слънчогледово олио в пластмасова бутилка има уплътнение с пръстен , което се намира под капачката. Този малък детайл поддържа бутилката запечатана, предотвратявайки разливането на олиото по време на транспортиране. За да отпушите бутилката, трябва да премахнете този пръстен.

Тогава гърлото на бутилката ще се отвори и олиото вече може да се използва. Но малко хора знаят, че ако оставите този малък пръстен, можете значително да намалите консумацията на растително масло . А това означава спестяване на пари, особено сега, когато цените на олиото са по-високи от всякога.

Нека започнем с малка предистория, която се превърна в легенда в маркетинговите среди. Имало едно време производител на паста за зъби, който трябвало спешно да увеличи продажбите, за да не понесе загуби.

Но нито един от доказаните методи не помогнал: нито промоцията, нито рекламата успели да подобрят ситуацията. И тогава се появил гений, който измислил прост трик. Той предложил да се направи дупката в тубата с паста за зъби по-голяма.

Тогава всеки клиент несъзнателно изцеждал повече паста от обикновено. Съответно продуктът свършвал по-бързо и човекът тичал към магазина за нова туба паста за зъби.

Същата аналогия работи и при олиото. Колкото по-голяма е дупката в бутилката, толкова повече олио консумираме. И можете да надхитрите търговците, ако използвате пръстена под капачката на бутилката.

За да предотвратите изливането на олиото на голяма струя, използвайте въпросната запушалка с пръстен. Първо отворете капачката, но се опитайте да не я повредите. Непокътнатостта ѝ е важна за този експеримент. След това върнете капачката, но с пръстена надолу. Закрепете я по такъв начин, че да оставите малък отвор на гърлото на бутилката.

През тази дупка олиото ще тече на тънка струя и можете да спестите много продукт. Сега ще бъде много по-лесно да го разпределите в тигана, ако ще пържите нещо. Ще оцените този трик и при подправяне на салати. Просто е невъзможно да се прекали с олиото!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: След пакета Великден: Кабинетът готви нови бонуси заради високите цени
Next: Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.