Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да оставяте мръсни чинии в кухнята и за една нощ
  • Новини

Защо не трябва да оставяте мръсни чинии в кухнята и за една нощ

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
mrsuscnchinii.jpg

За пореден път, оплаквайки се от главоболие и безсъние, малко от нас вярват, че мръсните чинии, оставени за една нощ в кухнята, могат да бъдат причината.

Междувременно нашите предци приеха това много сериозно. И сред другите ритуали, предназначени да осигурят къщата и да привлекат късмет, те никога не са забравяли за чистотата на съдовете.

Решихме да разгледаме проблема и сега със сигурност знае защо все пак не трябва да оставяте мръсни чинии в мивката.

МРЪСНИ ЧИНИИ

Причина първа, суеверна

Нашите предци са вярвали, че духът му – брауни – живее във всяка къща. И направиха всичко възможно, за да не ядосат “собственика”. В края на краищата обиденото брауни ще си отмъсти.

Изгубени признаци за неговото недоволство са неща, които са загубени или намерени на напълно неочаквани места. Особено чаени лъжички и единични чорапи . Както и шумолене и въздишки, които се чуват през нощта.

Брауни се тревожи за нашето благополучие, затова се държи като строг родител. Повече от всичко друго той е наскърбен от кавги в къщата, мръсни чинии, оставени за една нощ, и ножове на масата.

Причина втора, езотерична

Ценителите на мистичните учения са твърдо убедени, че мръсните чинии, оставени вечер, привличат и подхранват негативизма, което обещава на уличниците много различни неприятности.

Съпрузите могат да се сблъскат с кавги и предателство. Мръсните халби обещават парични проблеми и провал на бизнеса. Черпак, оставен в тенджера за една нощ, обещава бедност. Много мръсни лъжици и вилици – до клюки и скандали в работата.

Неомъжено момиче с мръсни съдове, спящо в мивката, ще отблъсне и изплаши всички мъже. Тя също може да бъде измъчвана от безсъние или неспокоен сън.

Фактът, че всичко по-горе има реална основа, се потвърждава от експерти по фън шуй, биоенергия и дори психолози. Не е за нищо, че на английски език има дума бъркотия, която може да се преведе като „разстройство“ и „неприятности“. Тези понятия са взаимосвързани.

Трябва също да се спомене, че отглеждането на специални “защитни” растения в жилище се счита за надеждно средство за защита от тъмни сили от древни времена . Те могат безопасно да бъдат приписани на обичайното домашно алое, скромно стоящо на перваза на прозореца ви.

Третата причина, обективна

Трябва да се отбележи, че има абсолютно рационални причини да не оставяте мръсни съдове за една нощ. Всъщност, освен злите сили, остатъците от храна в черупката привличат и насекоми. А също така служат като плодородна среда за размножаване на патогенни бактерии.

Това става особено актуално през лятото, когато поради високите температури скоростта на размножаване на микробите се увеличава многократно. Също така, не забравяйте, че е много по-лесно да изплаквате тигана или тенджерата вечер, без да чакате остатъците от храна да изсъхнат върху нея.

„Когато почиствате дома си, вие също почиствате живота си и дори миналото си “, казва основният принцип на рационалното почистване от японката Мари Кондо. „Където цари ред, там има и щастие“, отеква с него народната мъдрост.

И ако някои суеверия ни помагат да подредим нещата в кухнята и в живота, да станем малко по-щастливи и да избегнем неприятностите, то те не са толкова лоши. Желаем ви чистота и ред в кухнята, здраве, радост и добро настроение, скъпи читатели!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървав масов бой между ултраси и цивилни полицаи в дискотека в Созопол!
Next: Лумна от неизгасено барбекю.Същински огнен ад се развихри в Кюстендилско. Eто какво знаем към момента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.