Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да пазарувате в понеделник: Методът, по който магазините ви заблуждават от първия ден на седмицата
  • Новини

Защо не трябва да пазарувате в понеделник: Методът, по който магазините ви заблуждават от първия ден на седмицата

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvdsvdsbfgbdnfhg.png

Да се ​​предвиди кога един магазин ще бъде тих или претъпкан с клиенти е почти невъзможно! За някои от нас понеделник е трудно начало, особено ако сме имали и натоварен уикенд. Може би поради тази причина някои хора избират да пазаруват на този ден. Но чудили ли сте се, защо не трябва да пазарувате в понеделник? Прочетете и разберете метода, по който магазините ви заблуждават още от първия ден на седмицата.

Защо да не пазарувате в понеделник? Методът, по който магазините ви заблуждават още от първия ден от седмицата
Докато големите търговски вериги ви примамват с ново седмичните си промоции, а вие се стараете да не изпуснете добрите сделки се оказва, че харчите в пъти повече от необходимото.

И докато това изживяване се предполага, че е добро, изглежда, че при повечето големи магазини, това е начинът, по който тези вериги ви мамят от първия ден на седмицата. Повечето от тези ситуации, според някои бивши служители, включват оферти от първия ден на седмицата. Това са тези, които според тях невинаги са реални или не изглеждат променени за понеделник, като по този начин причиняват грешки по време на плащанията в брой и прочие.

Бивши служители обясняват защо не трябва да пазарувате в понеделник
За понеделник има винаги видимо много оферти с намаления.

Бившите служители на големите супермаркети споделят, че те невинаги са реални и че всъщност, щом стигнат до касата, клиентите ще открият истината. Но тук изведнъж става сложно да се откажем от продуктите, които вече са в кошницата, въпреки че в крайна сметка ще имаме пълното право над тях.

Предвид и факта, че е почти невъзможно да се предвиди кога един магазин ще бъде тих или претъпкан с клиенти, има конкретни моменти, когато купувачите могат да очакват да видят повече или по-малко други клиенти. Екип от експерти споделя своите прогнози за това кога супермаркетите обикновено очакват най-малко клиенти.

От най-доброто до най-лошото време за пазаруване в супермаркета

Експертите казват, че делничните вечери често са едни от най-добрите времена за пазаруване. Това е така, защото е времето, след училище, след работа, след тежките ангажименти от седмицата и малко клиенти се навиват да посетят тези места по това време. Междувременно в пиковите часове купувачите пълнят количките си и чакат на опашки пред касите значително по-дълго време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отварят голям нов завод за 107 милиона лева, търсят 110 работници
Next: С една най-обикновена подправка боядисвам невероятни златни яйца за Великден – зарежете боите, пълни с химикали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.