Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
  • Новини

Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Можете да споделите с приятели от тук:

Плод, който лекува рак и ефектът му е 10 000 пъти по-силен от химиотерапията. Те не искат да знаем, защото най-големите производители на лекарства вече няма да могат да продават ужасните си продукти …

Най-силният антиканцероген на тази планета. Гуанабана или плода от дървото гравиола- това е вълшебен продукт, който убива раковите клетки. Защо не знаем за това?

Защото има организации, заинтересовани от производството на синтетични варианти, което им позволява да правят страшно много пари. Сега можете да помогнете на ближните си, като им разкажете, че трябва да пият сок от гуанабана, за да предотвратят болестта. Той е приятен на вкус и неговото използване не води до ужасните последици от химиотерапията. Можете да посадите това дърво в двора. Всичките му части са полезни.

Гуанабана е нискостъблено дърво и не заема много място. То е известно като гравиола в Бразилия, гуанабана в Латинска Америка, и Soursop на английски език. Плодовете му са едри, сладки, консумират се сурови, използват се за производството на напитки, сладкиши и т.н. Интересът към това растение се свързва с неговите силни противоракови ефекти.

То притежава много други качества, но най-интересното нещо е въздействието му върху тумори. Това растение е с доказано лечебно действие върху рак от всички видове. Някои твърдят, че е полезно при всички форми на рак.

Смята се също така, че растението е и широкоспектърен антибиотик, има антигъбични и антипаразитни свойства, регулира кръвното налягане, действа като антидепресант, помага при стрес и нервни разстройства.

Източник на тази информация е един от най-големите производители на лекарства. От 1970 г. са направени повече от 20 лабораторни тестове, които показват, че екстрактът унищожава злокачествени клетки на 12 видове рак, включително дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса …

Съединенията на това дърво забавят растежа на раковите клетки 10 000 пъти по-ефективно от адриамицин (известно химиотерапевтично средство).

И което е още по-изненадващо – терапията с екстракт от гравиола унищожава само раковите клетки и не засяга здравите клетки.

Институт за медицински науки, L.L.C. 819 Н. Charles Street Baltimore, MD 1201.о

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро
Next: Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.