Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
  • Новини

Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Плод, който лекува рак и ефектът му е 10 000 пъти по-силен от химиотерапията. Те не искат да знаем, защото най-големите производители на лекарства вече няма да могат да продават ужасните си продукти …

Най-силният антиканцероген на тази планета. Гуанабана или плода от дървото гравиола- това е вълшебен продукт, който убива раковите клетки. Защо не знаем за това?

Защото има организации, заинтересовани от производството на синтетични варианти, което им позволява да правят страшно много пари. Сега можете да помогнете на ближните си, като им разкажете, че трябва да пият сок от гуанабана, за да предотвратят болестта. Той е приятен на вкус и неговото използване не води до ужасните последици от химиотерапията. Можете да посадите това дърво в двора. Всичките му части са полезни.

Гуанабана е нискостъблено дърво и не заема много място. То е известно като гравиола в Бразилия, гуанабана в Латинска Америка, и Soursop на английски език. Плодовете му са едри, сладки, консумират се сурови, използват се за производството на напитки, сладкиши и т.н. Интересът към това растение се свързва с неговите силни противоракови ефекти.

То притежава много други качества, но най-интересното нещо е въздействието му върху тумори. Това растение е с доказано лечебно действие върху рак от всички видове. Някои твърдят, че е полезно при всички форми на рак.

Смята се също така, че растението е и широкоспектърен антибиотик, има антигъбични и антипаразитни свойства, регулира кръвното налягане, действа като антидепресант, помага при стрес и нервни разстройства.

Източник на тази информация е един от най-големите производители на лекарства. От 1970 г. са направени повече от 20 лабораторни тестове, които показват, че екстрактът унищожава злокачествени клетки на 12 видове рак, включително дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса …

Съединенията на това дърво забавят растежа на раковите клетки 10 000 пъти по-ефективно от адриамицин (известно химиотерапевтично средство).

И което е още по-изненадващо – терапията с екстракт от гравиола унищожава само раковите клетки и не засяга здравите клетки.

Институт за медицински науки, L.L.C. 819 Н. Charles Street Baltimore, MD 1201.о

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 75-годишна жена роди, бащата е на 80 години
Next: Линда Петкова направи емоционална изповед за Кирил Петков и България пред канадска медия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.