Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?
  • Новини

Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
zashwedfbdfb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покрай грандиозния успех на Нургюл Салимова на Световната купа по шахмат се появиха и въпроси – защо българската шахматистка е отишла на състезанието сама, без треньор или екип. Оказва се, че за да отидеш на турнир по шахмат извън страната и да прославиш държавата, трябва или да си платиш сам, или някой спонсор да повярва в теб.

Причината – у нас има пет федерации по шахмат, а тази, призната от спортното министерство, е получила лиценз едва преди 10 месеца и все още няма право на държавно финансиране.

Цяла България застана зад нея, но Нургюл Салимова заминала за турнира сама.

 

„Представител на България там няма. Сама е. Тя работи от година с един азербайджански гросмайстор, но това са епизодични уроци, които тя сама си плаща. Но за такива състезания не е добре състезателят да бъде сам. Идват моменти, в които трябва да има с кого да говори, да се посъветва, да се успокои, да избере стратегия за противника“, каза тренорът ѝ Живко Жеков пред БНТ.

Нургюл говорила с треньора си само по телефона. Той не държи да пътува с нея, изброява цял списък с български гросмайстори, които биха ѝ помагали. Но те работят с деца от чужбина. Посочва виновник – не човек, а закон – този за спорта, зад който пак стоят хора.

„Спортовете са групирани в разни категории, като шахматът е пета категория, тоест – девета глуха. Не е олимпийски спорт, става 99-а глуха, не е колективен спорт и излиза от класацията. Световна купа и Европейска купа – няма проекти, по които да се кандидатства за финансиране към Министерството на спорта“.

А правилата на турнира са ясни: играчите заплащат разходите си за пътуване, настаняване и храна сами. Подкрепата за Нургюл дошла от фондация „Българска памет“. Къде е федерацията – ще запитат мнозина. Тя е съвсем млада – получила лиценз на 3 ноември миналата година.

„По закон първата година, като млада федерация, нямаме възможност за финансиране през държавата“, обясни Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

От федерацията са провели редица разговори с министерството на спорта – да подкрепят и благодарят на Нургюл.

„Веднага с пристигането тя да получи един хонорар, възнаграждение за своя труд. И другото, което е още по-важно – тя става част от голямото професионално шахматно семейство, претендент от първите 8, така че по-важното за нас е да намерим мястото за финансирането през тази година и имаме обещанието, че това ще се случи през една от програмите на министерството“, каза още Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

Като изключителен – така от министерството на спорта определят успеха на Нургюл Салимова. И допълват, че спортните ѝ постижения отново поставят в центъра на вниманието системните проблеми в българския шахмат.

„Министерството няма права да се намесва в спорове между федерациите, но смята, че сегашното състояние не подпомага развитието на българския шахмат. И е необходимо да се потърсят начини за преодоляването на различията, защото каузата е обща – успехът на българските шахматисти. Министерството е готово да съдейства за възстановяване на диалога между федерациите и ще намери възможност за стимулиране на Нургюл Салимова за нейните успехи.“

A борбата на шахматистите в името на държавата, а понякога и въпреки държавата, продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалът расте: Трайков не се стърпя и си го върна на Красен Кралев
Next: В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.