Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?
  • Новини

Защо Нургюл Салимова замина за Баку без екип и на собствени разноски?

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
zashwedfbdfb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покрай грандиозния успех на Нургюл Салимова на Световната купа по шахмат се появиха и въпроси – защо българската шахматистка е отишла на състезанието сама, без треньор или екип. Оказва се, че за да отидеш на турнир по шахмат извън страната и да прославиш държавата, трябва или да си платиш сам, или някой спонсор да повярва в теб.

Причината – у нас има пет федерации по шахмат, а тази, призната от спортното министерство, е получила лиценз едва преди 10 месеца и все още няма право на държавно финансиране.

Цяла България застана зад нея, но Нургюл Салимова заминала за турнира сама.

 

„Представител на България там няма. Сама е. Тя работи от година с един азербайджански гросмайстор, но това са епизодични уроци, които тя сама си плаща. Но за такива състезания не е добре състезателят да бъде сам. Идват моменти, в които трябва да има с кого да говори, да се посъветва, да се успокои, да избере стратегия за противника“, каза тренорът ѝ Живко Жеков пред БНТ.

Нургюл говорила с треньора си само по телефона. Той не държи да пътува с нея, изброява цял списък с български гросмайстори, които биха ѝ помагали. Но те работят с деца от чужбина. Посочва виновник – не човек, а закон – този за спорта, зад който пак стоят хора.

„Спортовете са групирани в разни категории, като шахматът е пета категория, тоест – девета глуха. Не е олимпийски спорт, става 99-а глуха, не е колективен спорт и излиза от класацията. Световна купа и Европейска купа – няма проекти, по които да се кандидатства за финансиране към Министерството на спорта“.

А правилата на турнира са ясни: играчите заплащат разходите си за пътуване, настаняване и храна сами. Подкрепата за Нургюл дошла от фондация „Българска памет“. Къде е федерацията – ще запитат мнозина. Тя е съвсем млада – получила лиценз на 3 ноември миналата година.

„По закон първата година, като млада федерация, нямаме възможност за финансиране през държавата“, обясни Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

От федерацията са провели редица разговори с министерството на спорта – да подкрепят и благодарят на Нургюл.

„Веднага с пристигането тя да получи един хонорар, възнаграждение за своя труд. И другото, което е още по-важно – тя става част от голямото професионално шахматно семейство, претендент от първите 8, така че по-важното за нас е да намерим мястото за финансирането през тази година и имаме обещанието, че това ще се случи през една от програмите на министерството“, каза още Васил Антонов – президент на Българската федерация по шахмат 2022.

Като изключителен – така от министерството на спорта определят успеха на Нургюл Салимова. И допълват, че спортните ѝ постижения отново поставят в центъра на вниманието системните проблеми в българския шахмат.

„Министерството няма права да се намесва в спорове между федерациите, но смята, че сегашното състояние не подпомага развитието на българския шахмат. И е необходимо да се потърсят начини за преодоляването на различията, защото каузата е обща – успехът на българските шахматисти. Министерството е готово да съдейства за възстановяване на диалога между федерациите и ще намери възможност за стимулиране на Нургюл Салимова за нейните успехи.“

A борбата на шахматистите в името на държавата, а понякога и въпреки държавата, продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалът расте: Трайков не се стърпя и си го върна на Красен Кралев
Next: В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.