Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо от 2009 г. заплатата ми е във фризера, а постоянно ми вдигате цените на всичко? Аз ли съм идиот, или вие?
  • Новини

Защо от 2009 г. заплатата ми е във фризера, а постоянно ми вдигате цените на всичко? Аз ли съм идиот, или вие?

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
frizirieire.jpeg

„Живея в България! Мога да се бия, почти професионално! Имам „С“ категория и карам камион.

Пожарникар съм! Началник на смяна! Мога да правя ламинат, шпакловки, мазилки и покриви! Грамотен съм, мога да мисля, пиша и осмислям какво се случва у нас.

Плащам си редовно сметките и данъците.

Пия умерено, не пуша. Не ходя по ресторанти и не съм в състояние да харча или живея, като бял човек! Заплатата ми стига само за седмица! Имам приятели, които в Англия изкарват моята заплата само за три дни. Карам трошаляк на 25 години и не мога да го сменя с друг. Та, питам:

Защо съм беден? Питам вас, Боклуци, Политици. Аз ли не съм производителен или некадърен, или вие? Защо в чужбина някакъв, който може само да завърти една крушка на фасонката, живее като пич?

Кара чисто нова кола, на лизинг и когато той изтече я сменя? Защо бе, вашта мама и Боклуци? Защо те обикалят света, а ние пестим цяла година за няколко дни почивка на морето? От колко време сме в Европейския съюз и какво направихте за нас ? Защо от 2009 година заплатата ми е във фризера, а постоянно ми вдигате цените на всичко? Аз ли съм идиот, или вие? Защо на гръцкия пенсионер пенсията е по – висока от мойта заплата, а даже си рискувам живота? Защо ни откраднахте и миналото и бъдещето? Защо децата ми трябва да ви плащат заемите, които откраднахте? Докога мислите, че ще ви търпим? Последният ми въпрос е излишен!

Вие изобщо не мислите! Трябва ние да помислим вместо вас! Защо сте все едни и същи, там вътре? Мислите ли, че театъра, който играете пред всички вече до болка не ни е втръснал? Мислите ли, че глупавите ви и манипулиращи общественото съзнание телевизии ще ви спасят накрая корумпираните и оцапани задници ?
Не мислите нищо за никой! Защо в България има пенсия от 180 лева? Защо субсидиите са ви най – високи в Европа, като сте най – продажни, най – корумпирани, крадливи и полуграмотни с купени дипломи?

Защо циганки раждат по на 13 и 14 , а впоследствие вместо някой да бъде подведен под отговорност за педофилия, на същата тази циганка държавата осигурява един доста добър стандарт на живот, който директно дискриминира всяка българка и българско семейство? А впоследствие същата тази държава я стимулира, като инкубатор за разплод, без никакви задължения, само права? Мога да питам до утре … Глас в пустиня.
Вашта мама и политически мастии!“
Славян НИКОЛОВ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митьо Пищова прибира украинки
Next: Светът в този му вид приключи. Байдън произнесе на глас присъдата на Русия

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.