Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Путин иска избухването на Третата световна война? Откровения за опасността, която ни очаква!
  • Новини

Защо Путин иска избухването на Третата световна война? Откровения за опасността, която ни очаква!

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
putiaitaitaaaa.jpg

Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че когато Русия говори за възможността за трета световна война или ядрен конфликт, това е защото чувства, че губи битката в Украйна. Русия губи „последната си надежда“ да изплаши света, каза украинският министър.

Предположението на руския външен министър Сергей Лавров , че светът е изложен на риск да падне в Третата световна война , е знак, че Москва се „чувства победена в Украйна “, каза украинският колега Дмитро Кулеба.

Русия губи и последната си надежда да изплаши света. Поради тази причина се говори за „реална“ опасност от Трета световна война. Това означава, че Москва се чувства победена в Украйна . Ето защо светът трябва да се мобилизира в подкрепа на Украйна, за да можем да защитим европейската и световната сигурност, каза външният министър в туит.

Сергей Лавров предупреди Запада в понеделник да не подценява високите рискове от ядрен конфликт за Украйна, като каза, че НАТО е „по същество“ виновна за участието в прокси война с Русия, като доставя оръжия на Киев.

Кулеба отговори на руския си колега Сергей Лавров , който предупреди в понеделник за опасността от ядрена война, която според московския дипломат е сериозна, реална (и) не бива да се подценява.

Москва чувства поражение
В интервю за руската държавна телевизия, взето от няколко местни информационни агенции, Лавров каза, че макар отхвърлянето на ядрена война да е принципна позиция на Москва, опасността от подобен конфликт не бива да се подценява.

Русия също губи последната си надежда да изплаши света да не подкрепи Украйна. Ето защо той говори за „реална“ опасност от трета световна война. Това просто означава, че Москва губи от Украйна . Ето защо светът трябва да ни подкрепя още повече, за да можем да спечелим и да защитим европейската и глобалната сигурност, отговори Кулеба в Twitter.

Забележките на Лавров и отговорът на Кулеба идват само часове преди да се обяви посещението на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в Москва, където той трябва да се срещне с външния министър и руския президент Владимир Путин . Гутериш ще посети и Украйна, където ще се срещне с Дмитро Кулеба и украинския президент Владимир Зеленски в четвъртък.

Русия обвинява Запада, че изнасилва и измъчва украински жени
Лавров беше попитан за важността на избягването на Третата световна война и дали настоящата ситуация е сравнима с кубинската ракетна криза от 1962 г., като нисък момент в отношенията между САЩ и СССР. Лавров каза, че Русия е направила много, за да поддържа принципа на борбата за предотвратяване на ядрена война.

Това е нашата ключова позиция. Рисковете вече са значителни. Не бих искал да повишавам изкуствено тези рискове. Много биха искали това. Опасността е сериозна, реална. И не трябва да го подценяваме, каза Лавров, защитавайки действията на Москва и обвинявайки Вашингтон в липса на диалог, пише Theguardian.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БСП се отказа да ходи в Украйна. Путин ли сплаши Корнелия Нинова?
Next: Светът спря. Думите на Сергей Лавров пронизват с ледени тръпки: Моментът на истината настъпи!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.