Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Путин иска избухването на Третата световна война? Откровения за опасността, която ни очаква!
  • Новини

Защо Путин иска избухването на Третата световна война? Откровения за опасността, която ни очаква!

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
putiaitaitaaaa.jpg

Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че когато Русия говори за възможността за трета световна война или ядрен конфликт, това е защото чувства, че губи битката в Украйна. Русия губи „последната си надежда“ да изплаши света, каза украинският министър.

Предположението на руския външен министър Сергей Лавров , че светът е изложен на риск да падне в Третата световна война , е знак, че Москва се „чувства победена в Украйна “, каза украинският колега Дмитро Кулеба.

Русия губи и последната си надежда да изплаши света. Поради тази причина се говори за „реална“ опасност от Трета световна война. Това означава, че Москва се чувства победена в Украйна . Ето защо светът трябва да се мобилизира в подкрепа на Украйна, за да можем да защитим европейската и световната сигурност, каза външният министър в туит.

Сергей Лавров предупреди Запада в понеделник да не подценява високите рискове от ядрен конфликт за Украйна, като каза, че НАТО е „по същество“ виновна за участието в прокси война с Русия, като доставя оръжия на Киев.

Кулеба отговори на руския си колега Сергей Лавров , който предупреди в понеделник за опасността от ядрена война, която според московския дипломат е сериозна, реална (и) не бива да се подценява.

Москва чувства поражение
В интервю за руската държавна телевизия, взето от няколко местни информационни агенции, Лавров каза, че макар отхвърлянето на ядрена война да е принципна позиция на Москва, опасността от подобен конфликт не бива да се подценява.

Русия също губи последната си надежда да изплаши света да не подкрепи Украйна. Ето защо той говори за „реална“ опасност от трета световна война. Това просто означава, че Москва губи от Украйна . Ето защо светът трябва да ни подкрепя още повече, за да можем да спечелим и да защитим европейската и глобалната сигурност, отговори Кулеба в Twitter.

Забележките на Лавров и отговорът на Кулеба идват само часове преди да се обяви посещението на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в Москва, където той трябва да се срещне с външния министър и руския президент Владимир Путин . Гутериш ще посети и Украйна, където ще се срещне с Дмитро Кулеба и украинския президент Владимир Зеленски в четвъртък.

Русия обвинява Запада, че изнасилва и измъчва украински жени
Лавров беше попитан за важността на избягването на Третата световна война и дали настоящата ситуация е сравнима с кубинската ракетна криза от 1962 г., като нисък момент в отношенията между САЩ и СССР. Лавров каза, че Русия е направила много, за да поддържа принципа на борбата за предотвратяване на ядрена война.

Това е нашата ключова позиция. Рисковете вече са значителни. Не бих искал да повишавам изкуствено тези рискове. Много биха искали това. Опасността е сериозна, реална. И не трябва да го подценяваме, каза Лавров, защитавайки действията на Москва и обвинявайки Вашингтон в липса на диалог, пише Theguardian.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БСП се отказа да ходи в Украйна. Путин ли сплаши Корнелия Нинова?
Next: Светът спря. Думите на Сергей Лавров пронизват с ледени тръпки: Моментът на истината настъпи!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.