В Черно море учените често се натъкват на сензационни останки от кораби и селища от бронзовата епоха. Неотдавна на 2000 метра дълбочина недалеч от българското крайбрежие морски археолози откриха най-древния непокътнат кораб в света. Изключително добре запазената находка разкрива пред археолозите подробна информация за древното корабостроене и древните търговски пътища.
Идеални условия за археолозите
Черно море е с площ от близо 436 400 кв. км. – почти колкото Мароко или Швеция. Столетия наред то е било важен търговски път както за гърците и римляните, така и за византийците и османите.
Някои търговски кораби обаче така и не са достигнали целта си, както сочат археологическите изследвания. Многобройните корабни останки, на които са се натъкнали археолозите, са открити с помощта на дистанционно контролирани подводни роботи на дъното на Черно море, което достига дълбочина от 2212 метра. На тази дълбочина не само е напълно тъмно, но там няма и кислород.
Поради това, че морското дъно е напълно лишено от кислород, органични материали като останките от древни кораби остават запазени в рамките на хилядолетия. Бедната на сол морска повърхност лежи като покривка върху по-плътните, богати на сол дълбочинни водни маси и така не се осъществява обмен на кислород. Това е чудесно за археолозите, но пагубно за водните организми.
Защото поради същата причина на дъното на Черно море не виреят организми, които се нуждаят от кислород. Тяхното жизнено пространство се свива драстично.
Причината за това са вливащите се от селскостопанските земи вещества като азот и фосфор, както и необичайно стабилното разслояване на водните пластове. Черно море е свързано със Средиземно море само чрез тесния проток на Босфора. През този проток в Черно море се вливат само незначителни количества прясна солена вода. В него се вливат обаче големи сладководни реки като Дунав.
Богатите на кислород сладководни води остават на повърхността, докато плътните, солени дълбочинни води отиват на дъното. Няма достатъчно вятър, вълни и по-ниски повърхностни температури, които биха позволили смесване на зоните. С изключение на няколко приспособили се към условията видове, по-голямата част от организмите живеят в по-богатите на кислород повърхностни води. През 1955 година тази зона все още достига дълбочина до 140 метра, днес мъртвата зона започва още на 90 метра.
Много съкровища, но все по-малко водни организми
Покрай изменението на климата водните басейни по света се затоплят осезаемо. А колкото по-топли са водите, толкова по-малко кислород могат да поемат. Същевременно за да могат да се движат, да се хранят и да се размножават, водните обитатели в по-топлите води се нуждаят от повече енергия и кислород. Много видове се опитват поради това да напуснат обичайното си жизнено пространство и да достигнат до по-големи водни дълбочини.
Екосистемите радикално се променят, разнообразието на видовете рязко се свива. В открито море безкислородните зони са нараснали четирикратно през последните години, а в близките до бреговете води – десетократно, обявиха експерти от Global Ocean Oxygen Network (GO2NE) в специализираното списание „Science“.
В Черно море жизненото пространство, с което разполагат водните организми, се е свило с над 40% само за 60 години. Докато и в бъдеще археолозите ще се натъкват по дъното му на многобройни потънали съкровища, морските биолози ще откриват все по-малко организми.