Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо спрях да помагам на хората
  • Новини

Защо спрях да помагам на хората

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
dfgbbgfbfgbfvvvv.png

„Майка ми ме учеше никога да не давам излишни съвети, нито да помагам на хората,
ако не са  поискали. Мислех си, че тя просто е студен човек. С времето обаче започнах да осъзнавам, че е права. Майка ми е един
от най-добрите хора на света.“

 

Това пише блогърът
CamMi Pham и изброява три правила, които можем да спазваме, когато помагаме на
хората.

1. Спрете да помагате на хора, които не го заслужават

Навремето разни хора ме канеха на кафе, за да почерпят идеи за бизнеса си. Но
хора с милиони долари в банковите си сметки не би трябвало да използват опита
ми безплатно, особено ако дори не си правят труда да ми платят чая. Не е приемливо!

 

Те не разбират, че имам нужда от пари, за да храня семейството си и да плащам
сметките си. Не разбират, че имам срокове в работата. Дори не им минава през ума,
че за да компенсирам за времето, прекарано с тях, трябва да работя до два през
нощта.

 

Ако наистина мислят, че времето ми не струва нищо, аз нямам време за тях.

Ако хората не ги е грижа за вас, не им помагайте. Те не заслужават помощта ви.

Хората винаги ще се опитват да използват, ако им позволите. Нямате време да помогнете
на всички. Помагайте само на хората, които наистина го заслужават.

 

2. Спрете да помагате на хора, които не оценяват вашата помощ

Най-голямата ми слабост е, че обичам да помагам на хората. Помагам на хората,
без значение дали са ме помолили, или не. Но човек не знае кога този начин на
мислене може да му навреди.

 

Един от бившите ми клиенти имаше проблем. С екипа ми прекарахме няколко дни да
анализираме всякакви данни, за да разберем какъв е проблемът. Това всъщност не
беше част от работата ни, тъй че не му поискахме пари за това. Резултатът беше,
че открихме сериозни пропуски в бизнес модела и стратегията на компанията. Но
щом показахме на клиента какво сме открили, той на момента ни уволни.

Направихме този анализ от съчувствие към клиента. Но му казахме нещо, което не
искаше да чуе и в крайна сметка в крайна сметка да ни намрази за това, че даваме
професионалното си мнение.

 

Най-лесният начин да превърнеш един приятел във враг е да му дадете съвет, който
не иска да чуе.

Когато предложа помощ на някого, наистина искам да помогна. Но често хората не
са готови да приемат помощта. Това е окей.

 

3. Спрете да помагате на хората, освен ако не сте 100 процента сигурни, че ще
се справите със задачата

Преди няколко години родителите ми бяха извън страната и ме помолиха да се грижа
за къщата им.

 

Съгласих се, въпреки че нямах представа как да поливам цветята.
На някои водата им беше в повече, на други не им стигаше. Когато родителите ми
се върнаха, всички растения бяха умрели. Ако не ме бяха помолили за помощ, някой,
който умее да поддържа къща, щеше да го прави и цветята на баша ми щяха да са
живи. Оттогава родителите не ми позволяват да се докосвам до растенията повече.

 

Ако не разполагате с нужните умения или време да помогнете на някого, можете
да му причините повече вреда, отколкото полза, ако се съгласите.

Да предложите помощ, когато не сте сигурни, че ще можете да справите, не е добро
решение.

 

Това само ще лиши хората от възможността да намерят по-подходящ кандидат.
Може да звучи странно, но вашата доброта понякога може да навреди на хората.

Един от най-добрите начини да разрушите връзката си някого е да предложите помощ,
която не можете да предоставите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Балканите се люлеят, земетресения от двете страни на България
Next: Новите пенсии вече са ясни – ето как да сметнете своята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.