Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер през 1978 г. в Одрин
  • Новини

Защо Тодор Живков удря шамар на турския премиер през 1978 г. в Одрин

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
tdoasodasjdasj.png

В началото на 70-те години на 20-ти век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна Република България и Република Турция.

Стигна се дотам, че Тодор Живков удари шамар на турския премиер. Тази случка не се разпространила през медиите в България, защото Живков градял благ образ пред българското общество, припомня informiran.net.

Много турци, обаче още помнят тази обида.

На територията на нашата страна са били засечени множество дейности на турските тайни служби. През 73-та Тодор Живков заплашва, че можем скоро да започнем с масови арести на турски шпиони.

Не изпускай тези оферти:

Така успоредно с „Възродителния процес“ Държавна сигурност извършва хиляди задържания и разпити на хора, които са заподозряни в съучастие с турски агенти на територията на България.

В края на 1977г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със специализирана техника и екипирока. Турските агенти са извършили и убийство на български войник, който разкрил двама от тях.

Под предтекст да се обсъди Възродителния процес турската държава кани Тодор Живков в Одрин на дипломатическа среща.

Реалната причина за това била договаряне на условията за освобождаване на турските агенти.

Как Тодор Живков удари шамар на турския премиер Сюлейман Демирел в Одрин:
На 02.Август сутринта Живков пристига с антуража си в турския град и е посрещнат от Демирел с всички почести.

В началото разговорите преминали с добър тон, което било характерно и за двамата политици.

Когато започнали обсъждането за освобождаването на агентите, Живков отговорил, че Турция няма какво да предложи в замяна на свободата им.

Демирел предложил различни отстъпки от страна на Турция, но Тодор Живков обяснил, че България няма гаранция, тези отстъпки да останат и след освобождаването на шпионите.

Демирел останал без козове и казал, че Турция няма да търпи такова унижение.

Ден след вдигането на оръжейното ембарго от САЩ над Турция той имал самочувствието да намекне за военна заплаха. Казал, че само за 3 дни може да мобилизира 9 милиона мъже в армията си, което надвишава цялото население на България.

Тогава бил прекъснат от силната и звучна плесница на Тодор Живков.
По думи на Людмила Живкова по лицето на турския премиер се виждали много емоции. От изненада и страх до гняв и увереност.

Той бързо се свестил и спрял реакцията на охраната си.

Тогава Тодор Живков му казал:

Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато си помислиш подобно нещо!
Турция била беззащитна в този случай.

По това време България имала една от десетте най-мощни армии в света.

Въпреки че официалните данни показвали, че ракетните войски на България притежават около 200 балестични ракети, то тайните служби на Демирел му давали информация, че българските ракети са много повече.

България заплашвала и имала всички условия и възможности да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна Турция.

ВВС имали способността да унищожат останалата част от турската армия, а голямото количество танкове и вертолети е могло да установи траен контрол над европейската част от турската държава.

Сюлейман Демирел знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър, който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не искали да чуят за друга сериозна война. Именно затова избрали президент като Картър.
След тази среща Демирел останал приятел на България до края на живота си.

По-късно той станал един от най-дълго управлявалите турски президенти и докато е бил във властта, Турция е била в мирни отношения с България.
Коментар с ред. от Фб: Тато, Бог да го прости беше простоват и народен човек, но не нагъл и винаги гледаше политиката му да бъде в защита и полза на България както с СССР така и с Турция и останалите държави !

Ако беше той щеше да вземе парите , които дължаха и Либия , но сегашните батета, прасета, тюфлеци и теляци, /мишки и лизачи – по килограми не по умения / нямат топки !

Тато щеше ли да разреши циганите да се замозабравят – НЕ , или турците да си помислят да съдят България за възродителния процес, при положение че толкова поразии направиха, пак НЕ , щеше ли да разреши да има партия ДПС , НЕ ! Щеше ли да разреши 240 в парламента да се лигавят и да ги хрантутим , НЕ, защото парламента се свикваше само и единствено за пленуми за 2-3дни и кой откъде е !

Дефакто ни управляваше един централен комитет от 20-на човека и това е , / което многократно предлагам да стане и сега – без тези 240 / още повече ,че в момента в България са останали около 5млн., колкото по брой е една европейска държава, която се управлява само от един КМЕТ, а да ги хрантутим тези тюфлеци е кощунство ! И още много, много НЕ – та !

Мога да дам още примери и сравнения, но има ли кой да чуе ?

Източник: Брадва

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли, какво означава думата пич на турски
Next: Румен Радев смълча България с тези думи за Независимостта, всички настръхнаха

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.