Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България
  • Новини

Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
stqtsdhdfkhfkh.jpg

Кадър Фейсбук, Стела Маринова: Защо толкова рано? Последното обещание на Стела Маринова разтърси България

БТВ и Нова започнаха новините с новината за Стела Маринова.

23-годишното прекрасно момиче, която е обичана навсякъде, където живее в Созопол, Бургас и Варна, ни бе отнето от 24-годишният Георги Господинов.

Толкова мечти, толкова живот, толкова бъдеще бе прекършено за стотни от секундата.

Отново почнаха анализите кой е виновен, както винаги става.

Факт е, че Стела вече я няма.

Студентката от Икономическия университет във Варна ще бъде запомнена като невероятно позитивен човек.

Това личи от коментарите на приятелите й.

Тя е дала обещание.

„Обеща ми, когато бебето направи 40 дни да се видим, да пием кафе, да го видиш…не изчака, отиде си!

Защо толкова рано?

Имаше още толкова много хубави неща да ти се случат!

Не мога и не искам да повярвам! Винаги ще те пазим в сърцата си! Сбогом, Стела!“, пише нейната приятелка Стилияна във Фейсбук.

Постът й се споделя от стотици хора, които не могат да се примирят със случилото се.

Търсят някаква причина отвъд случайността точно в този миг там на магистрала „Тракия“ да минава с тира си Георги Господинов.

 

 

„Не знам от къде да започна, каквото и да кажа ще е малко за теб, ти беше толкова млада жена изпълнена с живот.

Думите ми няма да стигнат да опиша колко съвършен човек беше ти човек с главно Ч жена с главно Ж …..

Ти беше толкова красива, нежна, мила и добра…

Само хора около теб знаят каква чиста душа имаше, душа изпълнена с живот и любов.

Дюбов по детски такава където я нама никъде любов по чиста и от сълза ….

имаше толкова много цели за постигане, мечти за сбъдване….

Ти беше винаги с усмивка каквото и да стане, където и да отидеше около теб всички грейваха като те видят….

Думите са излишни ….болката е огромна за мен, твоето семейство и всички близки .. лети високо мое малко ангелче“, пише от дъното на душата си Радостин.

 

 

Кметът на Бургас Димитър Николов също написа:

„Ако мога да променя нещо като човек, бих го направил. Знам, че и всеки един от вас. Поне в света около нас. И най-вече в нас“.

Continue Reading

Previous: Изненада на ТВ екрана: Легендарно шоу се завръща, готвят удар по bTV
Next: Най-накрая: Зуека разкри истинската причина да избяга от България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.