Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!
  • Новини

Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
fdbfgbdgfngnhjmjh.png

Тези, които са останали в Швеция, вероятно са забелязали, че в къщите и апартаментите практически няма завеси и щори. Изглежда, че този декоративен и практичен елемент е строго забранен в страната.

Според нас това е абсурден и много странен обичай, тъй като у нас завесите са изключително популярни като средство за защита на личния живот. Освен това, ако в стаята има завеси, в слънчевите дни не е толкова горещо, но мебелите, килимите и стените не избледняват от ултравиолетовото лъчение.
Нека разкрием истината – в Кралство Швеция всъщност има забрана за покриване на прозорци още от първата половина на 17 век!

Всъщност този закон не е отменен и е в сила „де юре“, въпреки че всъщност отдавна се е превърнал в традиция, а не в строго правило. Причините за тази забрана често се пишат в шведските медии, но ние знаем малко за това, така че смятаме за наш дълг да го споделим с вас.

През първата половина на 17 век Швеция е управлявана от войнствения крал Густав Адолф от династията Васи. Той провежда военни и морски реформи, а също така нарежда построяването на известния кораб „Васа“, наречен на името на управляващата фамилия.
Този луксозен многопалубен кораб, въоръжен с близо петдесет бронзови оръдия, потъна при първото си плаване.

Последва продължително разследване, което доведе до заключението, че корабът е потънал поради твърде много оръдия, поставени на борда, което общо съставлява твърде голямо тегло.

По-успешни са усилията на владетеля да осъществи реформите на земята. Той успява да въведе отглеждането на картофи в селското стопанство, да създаде първите правила за движение в Европа и да създаде армия, която без усилие завладява Дания, Норвегия и германските страни, превръщайки за кратко Балтийско море във вътрешното море на Швеция.

Кралят имаше страст за обединение. Той свежда полковете на армията до един знаменател, като разделя всички различни пехотни части на рейнджъри и мускетари, а кавалерията на леки улани и хусари, средни драгуни и тежки кирасири.
Той също така разработва система от артилерийски калибри и определя колко коне и каруци са необходими за транспортиране на модернизираните оръжия.

Веднъж погледът на негово величество бил привлечен от прозорците в едно малко селце, когато открил, че всички прозорци на къщите имали пердета в различни цветове. И това беше във време, когато прочутата му армия нямаше достатъчно плат за униформи. Съдбата на завесите беше решена – те бяха забранени в Швеция като луксозен артикул!
Но това е само половината история.

При липсата на завеси и щори всеки прозорец в кралството (поне в старите къщи) е оборудван със съмнително покритие под формата на огледало, окачено на рамката отвън. На първо място, става дума за кухни и стаи, където шведите са свикнали да се наслаждават на храната.

Изглежда така: огледало, подобно на велосипедно огледало, е прикрепено към рамката на специална поставка. Срещат се и домашно приготвени продукти, но по принцип има традиции в промишленото производство, започнали през 18 век. Няколко от монтираните огледала са доста стари и имат плоча, указваща техния исторически статут и защита от правителството.

Легендата на Стокхолм гласи, че шведите се нуждаят от такива огледала като причина да клюкарстват на сутрешно кафе: казват, че един поглед в огледалото ви позволява да разберете какво правят съседите. Тези „устройства“ се наричат ​​“огледала“ или „клюкарници“ и имат същата роля, както в другите страни имат пейки на входовете на къщите и в дворовете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фаталните грешки, заради които козунакът никога не става на конци и не се надува достатъчно
Next: Дават заплата по 4 500 лева за тази работа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.