Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!
  • Новини

Защо шведите не покриват прозорците с пердета и щори? Удивителна причина е вкоренена в историята!

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
fdbfgbdgfngnhjmjh.png

Тези, които са останали в Швеция, вероятно са забелязали, че в къщите и апартаментите практически няма завеси и щори. Изглежда, че този декоративен и практичен елемент е строго забранен в страната.

Според нас това е абсурден и много странен обичай, тъй като у нас завесите са изключително популярни като средство за защита на личния живот. Освен това, ако в стаята има завеси, в слънчевите дни не е толкова горещо, но мебелите, килимите и стените не избледняват от ултравиолетовото лъчение.
Нека разкрием истината – в Кралство Швеция всъщност има забрана за покриване на прозорци още от първата половина на 17 век!

Всъщност този закон не е отменен и е в сила „де юре“, въпреки че всъщност отдавна се е превърнал в традиция, а не в строго правило. Причините за тази забрана често се пишат в шведските медии, но ние знаем малко за това, така че смятаме за наш дълг да го споделим с вас.

През първата половина на 17 век Швеция е управлявана от войнствения крал Густав Адолф от династията Васи. Той провежда военни и морски реформи, а също така нарежда построяването на известния кораб „Васа“, наречен на името на управляващата фамилия.
Този луксозен многопалубен кораб, въоръжен с близо петдесет бронзови оръдия, потъна при първото си плаване.

Последва продължително разследване, което доведе до заключението, че корабът е потънал поради твърде много оръдия, поставени на борда, което общо съставлява твърде голямо тегло.

По-успешни са усилията на владетеля да осъществи реформите на земята. Той успява да въведе отглеждането на картофи в селското стопанство, да създаде първите правила за движение в Европа и да създаде армия, която без усилие завладява Дания, Норвегия и германските страни, превръщайки за кратко Балтийско море във вътрешното море на Швеция.

Кралят имаше страст за обединение. Той свежда полковете на армията до един знаменател, като разделя всички различни пехотни части на рейнджъри и мускетари, а кавалерията на леки улани и хусари, средни драгуни и тежки кирасири.
Той също така разработва система от артилерийски калибри и определя колко коне и каруци са необходими за транспортиране на модернизираните оръжия.

Веднъж погледът на негово величество бил привлечен от прозорците в едно малко селце, когато открил, че всички прозорци на къщите имали пердета в различни цветове. И това беше във време, когато прочутата му армия нямаше достатъчно плат за униформи. Съдбата на завесите беше решена – те бяха забранени в Швеция като луксозен артикул!
Но това е само половината история.

При липсата на завеси и щори всеки прозорец в кралството (поне в старите къщи) е оборудван със съмнително покритие под формата на огледало, окачено на рамката отвън. На първо място, става дума за кухни и стаи, където шведите са свикнали да се наслаждават на храната.

Изглежда така: огледало, подобно на велосипедно огледало, е прикрепено към рамката на специална поставка. Срещат се и домашно приготвени продукти, но по принцип има традиции в промишленото производство, започнали през 18 век. Няколко от монтираните огледала са доста стари и имат плоча, указваща техния исторически статут и защита от правителството.

Легендата на Стокхолм гласи, че шведите се нуждаят от такива огледала като причина да клюкарстват на сутрешно кафе: казват, че един поглед в огледалото ви позволява да разберете какво правят съседите. Тези „устройства“ се наричат ​​“огледала“ или „клюкарници“ и имат същата роля, както в другите страни имат пейки на входовете на къщите и в дворовете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фаталните грешки, заради които козунакът никога не става на конци и не се надува достатъчно
Next: Дават заплата по 4 500 лева за тази работа

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.