Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо
  • Новини

За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
plfdshkdfghlkgflkgfhfg.jpg

Марианна Александрова е големият победител в осми сезон Мастър шеф.

Освен титлата, тя грабна и голямата награда от 100 000 лв. На финала Марианна се изправи срещу бившия боксьор Осман Пенд и фаворитката на останалите хоби-готвачи – Биляна Стамова.

Варненката представи своето морско меню, за което говореше че се готви от три години.

Въпреки че не бях любимка на своите конкуренти, успях да се утвърдя и да стигна до финал. Такъв адреналин и положителна емоция не бях изпитвала никога досега. Дълбоко в сърцето си винаги съм знаела, че ще бъда на финал, някак предварително знаеше преди старта на кулинарната битка.

За финала тя представи родния си град с тристепенно меню, базирано на задълбочено 3-годишно проучване. Марианна приготви „черноморска супа с лаврак, миди, скариди и хайвер“, „филе от калкан с цвят от тиквичка и картофен фондан“ и „кейк по варненски с тиквички и бял шоколад“.

След като грабна титлата сподели пред всички присъстващи и зрителите:

По време на Мастър шеф калих характера си. Имах много възходи, по-малко падения и станах доста по-устойчив човек – на стрес, на емоции. Това е най-голямото приключение в целия ми живот. Няма да го забравя никога. Трудно ми е да повярвам, че така бленуваната статуетка най-накрая е в ръцете ми и ще бъде там, където й е мястото – във Варна!.

Но оказа се повечето не са съгласни с тази победа и за тях Осман е истинския фаворит. Той бе фаворит през цялото време и само малка грешка в десерта го спъна.

Бях убедена, че Осман ще спечели. През всичкото време беше непоколебим в готвенето, беше наистина готвач с харизмата на победител! Затова толкова много яд изпитвам към журито. А като гледам коментарите, повечето хора са съгласни с мен.

Падение за журито!Да се възхищаваш и прехласваш на едни тиквички и един бульон!Ха,ха,ха! Нагласено!Победител и ШЕФ е Осман! Браво Осман!Бъди горд със себе си!Всичко се видя на екрана!

Жалко! Осман беше по-добрият избор. Един достоен и креативен млад човек!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България
Next: Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.