Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За какво ще изхарчат парите българите, ако държавата им даде по 1400 лева
  • Новини

За какво ще изхарчат парите българите, ако държавата им даде по 1400 лева

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
banadruurajvjava.jpg

Ако всеки пълнолетен българин получи по 1400 лв. от държавната хазна като помощ в кризата, 28% от хората ще използват средствата за ремонт на дома, 28% ще платят стари задължения за битови сметки, а 27% ще купят с тях храна.

Това показва проучване, направено от социологическа агенция “Тренд” по поръчка на Съвета по икономически и публични политики (СИПП), като хората са давали по повече от един отговор на въпроса за какво ще използват парите, пише flashnews.bg.

Изследването е направено, тъй като мерките на американския президент Джо Байдън за възстановяване на икономиката на САЩ предвиждат предоставянето по 1400 долара на 85% от американците – на всички, които имат доходи под определен праг.

Предоставянето на безвъзмездна държавна помощ на всеки гражданин над 18 г. у нас, без проучване и анализ, ще навреди сериозно на икономиката ни, а положителният ефект ще е краткотраен и незадоволителен.

„Показваме, че с разходването на едни подобни средства, които на пръв поглед звучат страхотно, в крайна сметка тежко ще влошат фискалната стабилност, през призмата на дефицита и през призмата на дълговата позиция на България. От друга страна ефективността е много ниска.

Ефектите, които се целят и по линия на инвестиции и икономически растеж, биха били доста ниски. За голямо съжаление, българските политици изобщо не си правят труда да направят подобно проучване, анализ и да направят подобна оценка.

Въпреки това виждаме щедри обещания от почти всяка политическа формация, че ще се раздават страшно много средства, че ще има изключително мащабни социални политики.

Лично аз мога да определя като зловреден популизъм. Особено сега в наближаващата предизборна кампания очаквам този популизъм да се увеличи“, обясни икономистът Владимир Сиркаров и подчерта, че натрупването на дефицита не се дължи основно на изплащането на помощи по линия на антиковид мерки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина големият актьор Георги Наумов
Next: БЪЛГАРИН изригна срещу управниците: Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.