Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За минути всичко замина: Градушка удари това място в България
  • Новини

За минути всичко замина: Градушка удари това място в България

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
dfnbfgngnhgmghjmhj.png

Мощната градушка, която удари южна България вчера следобед, е нанесла огромни щети в районите на Стара Загора, Пловдив и Сливен.
На места ледените късове са били с големината на орех.
В района на село Зетьово, което е сред най-пострадалите, са унищожени около 5000 декара земеделски площи с царевица и овощни насаждения.
Описването на щетите продължава, като се очаква засегнатите площи да се увеличат, защото снощи е паднала втора градушка.

Сериозно пострадали са и съседните села. Само част от земедлските производители имат застраховки.

„Положението е плачевно“, заяви кметът на село Зетьово Иван Ганев пред БНТ.

Сформирани са експертни комисии с представители на областните дирекции „Земеделие“, които да обследват незабавно пораженията по насажденията от падналата градушка, съобщиха от Министерството на земеделието.

По предварителни данни най-много пострадали земеделски площи има в областите Пловдив, Стара Загора и Сливен.

Експертите напомнят на фермерите, че в 7-дневен срок трябва да подадат заявление за извършване на обследване.

На база на него се издават констативни протоколи за 100% пропаднали площи.

След като комисиите опишат щетите, стопаните ще могат да получат обезщетение по линия на държавната помощ за компенсиране на щетите, причинени от неблагоприятни климатични събития.

По-късно в петък заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов коментира, че в максимално кратък срок ще се изплатят обезщетенията на стопаните, чиито площи пострадаха от вчерашната градушка в Южна България. Това се случи по време на среща със земеделци в един от най-силно засегнатите райони от градушката – село Зетьово, община Чирпан. Там насажденията с царевица и слънчоглед са напълно унищожени.

Заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов инспектира дали напълно са унищожени насажденията от градушката. Снимка: Министерство на земеделието и храните

И той обясни, че срокът за подаване на заявленията за обследвания на пострадалите площи е 14 май, което е 10 работни дни, считано от петък, предвид предстоящите празници. По думите му има предвидени финансови средства в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за изплащане на помощи при възникване на такива събития.

„По нареждане на министъра на земеделието и храните Георги Тахов още вчера бяха сформирани комисиите, които да извършват обследване на пострадалите площи. Те ще изготвят нужните констативни протоколи. В спешен порядък ще обобщим данните, ще прегледаме заявленията и веднага ще пристъпим към изплащане на обезщетенията“, поясни още той и апелира към кметовете по общини да обърнат внимание на всички пострадали стопани стриктно да подадат своите заявления в определения срок.

Заместник-министър Капитанов разясни на земеделските производители, че за да се извърши подпомагане е необходимо да има 100% пропадане на площите, както е било в предходни години.

„Това са правилата на държавната помощ и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях. Ще направим индивидуален оглед на всяко едно стопанство на всеки един земеделски производител“, допълни още той.

В срещата участие взеха над 30 земеделски производители от селата Зетьово, Ценово, Гита, Държава, Свобода и други населени места от Община Чирпан.

Заместник-министър Иван Капитанов посети и част от пострадалите блокове с насаждения в землището на село Зетьово. В инспекцията участваха и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция“ Борба с градушките“ инж. Валери Ценов и директорът на Главна дирекция „Земеделие“ в МЗХ Драгомир Господинов, както и кметът на село Зетьово Иван Цанев.

Инж. Валери Ценов съобщи, че от ракетните площадки в Южна България на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ през вчерашния ден са изстреляни близо 1100 ракети. „Въздействията по разбиване на градоносните облаци са започнали в 13.19 ч. и са продължили до късно вечерта.

Общият брой на обработените градоносни облачни клетки е 59“, каза още той. По думите му около 300 ракети, от всичките изстреляни през вчерашния ден, са обработвали суперклетката, от която е паднала градушката в най-силно засегнатите райони.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цена на агнешкото над 28 лева не е нормална, от производител излиза 10 лева
Next: Приготвям домашна смес. Пръскам доматите и благодарение на този трик, имам 10 пъти по-голяма реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.