Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За нищо на света не вдигайте на този номер! Ако го направите ще изгорите със 100-200 лева!
  • Новини

За нищо на света не вдигайте на този номер! Ако го направите ще изгорите със 100-200 лева!

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
tzotzinomner.jpg

Десетки българи се оплакаха в интернет пространството, че са получили странни прозвънявания от непознат номер от чужбина.

Някои от тях са решили да върнат обаждането, тъй като са се притеснили, че може да е техен близък.

Всъщност са станали жертва на измама. При набиране на въпросния номер и провеждане на разговор от поне 0:01 секунда, към сметката ви се начисляват 100-200 лева!

От мобилните оператори посочват, че няма какво да направят и не могат да „нулират“ сметките. Съветват гражданите да подадат жалба към полицията за измама.
Така че, за нищо на света не вдигайте на този номер – +37253133471.

Не изпускай тези оферти:

Източник: sofia-druzhba

Има нова вълна от измами с импулсни телефони през последните седмици. За това алармират експерти.

Ако ви търси непознат номер от държава с неизвестен код, бъдете внимателни! Особено с номера, започващи с +248 и +256 – не вдигайте и не връщайте обаждането, защото сметката ви може да набъбне с няколкостотин лева.

Между 5 и 8 март България е била обект на хиляди позвънявания, като повикванията са били най-вече от номерата с кодове от Сейшелските острови и Уганда, но също и от Сенегал, Буркина Фасо и Кипър.

При вдигане или връщане на обаждането на един такъв номер, който дори и да не е импулсен, цената на минута обикновено варира от около 7-8 лв., които се начисляват директно със самото отговаряне на позвъняването. Целта на измамниците е да се закачат на телефона, като най-често жертвите са деца и пенсионери, които бързат да вдигнат, без да гледат откъде ги търсят.

Дори и да не получат отговор или връщане на обаждането, мошениците може да изпратят есемес, в който има линк. При кликване върху линка смартфонът попада в платен трафик и месечната сметка на собственика му ще порасне застрашително.

През 2020 г. наши мобилни оператори са засекли тези измами с кодове от Мали, а в началото 2021 г. – от Малдивските острови. Мошениците търсят страни, в които властите реагират мудно и имат няколко месеца, преди да бъдат блокирани, разясняват специалистите.

И трите мобилни оператора у нас правят постоянен мониторинг за такъв вид обаждания, като имат специални софтуери, които да ги блокират. Въпреки това те съветват и абонатите си да внимават – да не отговарят и да не връщат обаждания на непознати номера със съмнителни кодове и да подават сигнали.

Ужилени бургазлийки пищят от телефонна кражба на пари. Оказало се, че мъж източвал парите им, докато си говорел с тях.

„+35924512520 НЕ ВДИГАЙТЕ ! НОВА СХЕМА ЗА ТОЧЕНЕ НА ПАРИ ОТ СМЕТКИТЕ ВИ НА ТЕЛЕФОНА! ПАЗЕТЕ СЕ !!!ПРЕДАЙТЕ НАТАТЪК ДА ЗНАЯТ И ДРУГИ“, Това пише Емилия Т. до всички потребители във Фейсбук, съобщава БургасИНФО.

Жената обяснява, че й се обадил приятен мъжки глас, който се представил за дистрибутор на нова серия козметика. Докато тя любезно слушала предложението и обяснила, че не се нуждае от вълшебните кремове и червила, сметката й за телефон олекнала с 300 лева. Това го разбрала чак когато отишла да я плати. Обяснили й, че номерът е високоимрулсен и за сметка на клиента.

Други жени се оплакаха, че от същия телефон им предлагали маркови дрехи на половин цена, изгодни подаръци за Коледа и дори тенджери и самозатоплящи се чинии.

Внимавайте кой ви се обажда и от какъв номер, предупреждават измамените дами.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена скри дафинов лист в спалнята и започна да забелязва неочаквани промени в живота си
Next: Трагедията е голяма! Убитият Христо оставя 3 сирачета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.