Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За някои може и да съм суеверна, но откакто правя това, паричките сами идват в портмонето
  • Новини

За някои може и да съм суеверна, но откакто правя това, паричките сами идват в портмонето

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
asdcsdcxsaxsaxsaxx.png

Някои неща са трудни за вярване, особено когато те нямат логично обяснение.

Въпреки това, това не намалява тяхната ефективност.

Всеки знае различни суеверия, обещаващи пари и късмет .

Днес решихме да ви запознаем с няколко техники, които ще привлекат парите право в портмонето ви! . Тези, които ги практикуват, те казват, че наистина работят !

Привличане на пари

Винаги подреждайте банкнотите в портфейла си с лице към себе си, в низходящ ред, така че първо да видите най-големите банкноти, като го отворите.
Не обръщайте банкнотите в портфейла с главата надолу.

Намерете си късметлийска банкнота, паричен талисман. Приберете я в портмонето и никога не се разделяйте с нея. Последните 2, 3, а в идеалния случай – 4 цифри на тази банкнота трябва да съвпадат с датата ви на раждане.

Гледайте парите никога да не са на пачка с нечетен брой банкноти.
Ако използвате валути на различни държави, дръжте ги в различни отделения на портмонето.

Ако намерите на пътя монета с лицето нагоре, вземете я (това е на печалба), ако монетата е с лицето надолу – оставете я да лежи на земята.
Изберете правилното портмоне за привличане на пари : то трябва да бъде направено от естествена кожа в червено.
Старите портмонета е по-добре да изхвърлите.

Сложете в портфейла си в отделение с прозрачно прозорче снимка с изображение на това, за което искате да похарчите голяма сума.
Отървете се веднага от мръсните и окъсани банкноти, те нямат място в портфейла ви.

Не оставяйте портфейла си напълно празен, нека има поне една хартиена банкнота и няколко монети.

Разбира се, всички тези техники за привличане на пари може да ви изглеждат като бабини деветини … Ако не вярвате в такива неща, опитайте се да мислите за тях като игра – човек никога не знае, може да ви изненадат!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въвеждат нов учебен предмет за всички ученици в България! Тръгва още тази година
Next: Спестете пари! Ето как да намалим разхода на гориво през зимата: шофьорът трябва да изпълни една проста стъпка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.