Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва
  • Новини

За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
ashashastbremennost.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Дъщеря разказа за ужасяващите си преживявания, когато е била съвсем малко дете. Тя била едва на десет години, когато вторият й баща започнал да я изнасилва.

През следващите годиин дори успял да я забремени три пъти.

Рошел Грей, която вече е на 28 години, била на десет, когато 44-годишният Аноки Андрюс я изнасилил за първи път. Младата жена разказва, че се оплакала на майка си и потърсила помощ от нея. Но тя само й се подиграла и дори скрила случващото се от властите.

Вместо да прекрати тормоза, майката нарекла дъщеря си лъжкиня, която търси внимание. Тази година Аноки Андрюс е осъден за изнасилване и поредица от сексуални престъпления на 20 години, а майката – Мери е получила пет години за жестокост към децата. Независимо от присъдите младата жена признава, че все още живее в кошмар.

„Никога няма да превъзмогна предателството от майка си и как ме предаде на това чудовище. Сега искам и други като мен да знаят, че и те могат да получат правосъдие”, твърди Рошел.

Майката на Рошел започва да се среща с Андрюс през 2000 г. и в началото всичко сякаш е наред. Но само пет месеца по-късно – след като двойката се сгодява, Андрюс малтретира Рошел за първи път, докато гледат телевизия заедно. Рошел си спомня:

“Един ден той влезе в стаята ми, съблече се гол и ме изнасили. Исках да крещя за помощ, но се уплаших от това, което ще ми се случи!“ От този момент нататък Андрюс изнасилва Рошел четири пъти седмично, докато на 12 тя не забременява. Рошел продължава да крие от майка си от страх. Казва й, че таткото е момче от училището й и прави аборт в клиника.

Само две години по-късно тя е отново бременна. Този път Рошел решава да си признае всичко и разказва истината на майка си. Но не получава подкрепата, която очаква. “Нарече ме лъжкиня, каза, че търся внимание, сърцето ми беше разбито, разплаках се, молех я за ми повярва, но тя ми се подиграваше. Следващата седмица мама ме закара в болницата за поредния аборт. Там ме принуди да лъжа и да им кажа, че е бебето е от моето гадже.” „Бях отвратена.Тя знаеше, че съм изнасилена, но не се интересуваше.” Кошмарът продължава. Андрюс изнасилва момичето почти всяка нощ, докато майка й лежи будна в съседната стая.

Дори когато Рошел забременява за трети път, Мери-Луиза плаща за частен аборт и използва собственото си име във формулярите, за да не предизвика подозрения.

Когато Рошел навършва 17 години, успява да се измъкне. Тогава разказва на приятеля си Даниел за годините на ужасяващо насилие, което е преживяла от втория си баща. Заедно с близките си той я убеждава да отиде и да разкаже всичко в полицията и така се стига до разплитане на извращенията.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Министър Еконт търси yкpaинци за работа, ето каква заплата ще им дава
Next: ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.