Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва
  • Новини

За трети път забременях от баща си, след като майка ми го остави да ме изнасилва

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
ashashastbremennost.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Дъщеря разказа за ужасяващите си преживявания, когато е била съвсем малко дете. Тя била едва на десет години, когато вторият й баща започнал да я изнасилва.

През следващите годиин дори успял да я забремени три пъти.

Рошел Грей, която вече е на 28 години, била на десет, когато 44-годишният Аноки Андрюс я изнасилил за първи път. Младата жена разказва, че се оплакала на майка си и потърсила помощ от нея. Но тя само й се подиграла и дори скрила случващото се от властите.

Вместо да прекрати тормоза, майката нарекла дъщеря си лъжкиня, която търси внимание. Тази година Аноки Андрюс е осъден за изнасилване и поредица от сексуални престъпления на 20 години, а майката – Мери е получила пет години за жестокост към децата. Независимо от присъдите младата жена признава, че все още живее в кошмар.

„Никога няма да превъзмогна предателството от майка си и как ме предаде на това чудовище. Сега искам и други като мен да знаят, че и те могат да получат правосъдие”, твърди Рошел.

Майката на Рошел започва да се среща с Андрюс през 2000 г. и в началото всичко сякаш е наред. Но само пет месеца по-късно – след като двойката се сгодява, Андрюс малтретира Рошел за първи път, докато гледат телевизия заедно. Рошел си спомня:

“Един ден той влезе в стаята ми, съблече се гол и ме изнасили. Исках да крещя за помощ, но се уплаших от това, което ще ми се случи!“ От този момент нататък Андрюс изнасилва Рошел четири пъти седмично, докато на 12 тя не забременява. Рошел продължава да крие от майка си от страх. Казва й, че таткото е момче от училището й и прави аборт в клиника.

Само две години по-късно тя е отново бременна. Този път Рошел решава да си признае всичко и разказва истината на майка си. Но не получава подкрепата, която очаква. “Нарече ме лъжкиня, каза, че търся внимание, сърцето ми беше разбито, разплаках се, молех я за ми повярва, но тя ми се подиграваше. Следващата седмица мама ме закара в болницата за поредния аборт. Там ме принуди да лъжа и да им кажа, че е бебето е от моето гадже.” „Бях отвратена.Тя знаеше, че съм изнасилена, но не се интересуваше.” Кошмарът продължава. Андрюс изнасилва момичето почти всяка нощ, докато майка й лежи будна в съседната стая.

Дори когато Рошел забременява за трети път, Мери-Луиза плаща за частен аборт и използва собственото си име във формулярите, за да не предизвика подозрения.

Когато Рошел навършва 17 години, успява да се измъкне. Тогава разказва на приятеля си Даниел за годините на ужасяващо насилие, което е преживяла от втория си баща. Заедно с близките си той я убеждава да отиде и да разкаже всичко в полицията и така се стига до разплитане на извращенията.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Министър Еконт търси yкpaинци за работа, ето каква заплата ще им дава
Next: ГРЪМ! Ресторантьорите се включват в протеста: Третирате бизнеса като просяк, чакащ подаяния

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.