Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звезда от турски сериали взе българска булка
  • Новини

Звезда от турски сериали взе българска булка

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
dfgjgfwrwqrqrwqr.png

А ктьорът Мурат Юналмъш, познат от сериалите „Имало едно време в Чукурова“, „Лудо сърце“, „Земя, небе, любов“ и „Гюлджемал“, си взе булка с български корени – Албена Илиева (Нутие Акар).

Свидетели на тържеството на влюбената двойка, която е заедно от около три години, бяха мениджърът им Абдула Булут и близките им приятели Зафер Дюлгер и Суат Шарп. Роднини и приятели на семейството присъстваха на щастливото „да“. Церемонията се състоя в Истанбул.

Тази година актьорът Мурат Юналмъш изигра главната роля на Гюлджемал в едноименния драматичен сериал, в който негова партньорка е Мелис Сезин (Дерин от „Мрежа от лъжи“).

Тук нейната героиня се казва Дева, а сюжетът традиционно тръгва от омраза, което се трансформира в страстна любов. Разбира се, феновете на „Вятърничав“, „Сезонът на черешите“ и „Любовта не разбира от думи“ ще разпознаят почерка на сценаристката Еда Тазкан.

На 13 юли 2023 г. последният, тринадесети епизод, от този сериал беше излъчен по Fox TV.

Мурат Юналмъш е роден на 23 април 1981 г. в град Кайсери, разположен в Централна Турция в северното подножие на вулкана Ерджиес. Това е древен град и преди това е бил резиденция на кападокийските царе.

Мурат Юналмъш прекарва детството си в родния си град Кайсери, а гимназия завършва в Истанбул.

Славата на Мурат дойде покрай главната роля на Демир Яман в популярния драматичен сериал „Имало едно време в Чукурова/Bir Zamanlar Cukurova”, който приключи излъчването си на 16 юни 2022 г. На този ден беше пуснат последният 141-ви епизод по канала ATV. Мурат си тръгна от сериала по-рано – през 2021 г., в последния епизод на третия сезон.

Преди да се залюби с Албена, Мурат Юналмъш има един кратък брак – от 2011 до 2012 г. беше женен за колежката си Бирдже Акалай. Разведоха се заради натоварен снимачен график, дълги раздели и ревност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КЗК подхвана пpoизвoдитeлитe нa oвчe cиpeнe Димитъp Maджapoв и Caянa
Next: Сега вече не пържа дробчетата, а ги пека в плик! Рецепта за 15 минути и стават мозък

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.