Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверски бой на кръстовище – под носа на полицията в Казанлък
  • Новини

Зверски бой на кръстовище – под носа на полицията в Казанлък

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
nbobiaskbaskb.jpg

Тумба млади мъже нападат шофьора и пътниците в спрял на светофар автомобил в Казанлък, вадят возещ се мъж от чакащата зелена светлина кола и му нанасят побой посред бял ден пред очите на десетки очевидци и пред вратите на полицията.

Това показва видео, заснето от казанлъчанка и тиражирано във Фейсбук.

Според кадрите мелето се случва по обяд на кръстовището на бул. „Княз Александър Батенберг“ и ул.“Кирил и Методий“ в Града на розите днес, съобщава presstv.bg.

Двама мъже млатят друг на пътното платно на булеварда, показва още видеото, а свидетелите на въргала не реагират, макар драмата да стопира трафика и десетки автомобили да се оказват в плен на случката.

Не изпускай тези оферти:

Няма реакция и от органите на реда, обитаващи две сгради буквално на около двадесетина метра от мелето.

Не е ясна причината за побоя, засега, както и кои са участниците в сбиването.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Жесток бой на кръстовище все е разиграл пред погледа на смаяни пешеходци и шофьори. Това става ясно от видео, публикувано в социалните мрежи. На кадрите се вижда как група мъже преследват и започват да налагат друг мъж. Мелето се премества и на пътното платно.

Главни участници са двама, които се редуват да раздават крошета на мъжа, който безуспешно се опитва да избяга от тях.

Не е ясно къде точно е заснето видеото, нито каква е причината за проявената агресия.

Веднага под клипа обаче се заредиха коментари на потребители. Според тях шокиращата сцена се е разиграла в Казанлък.

„Това е в Казанлък и най-смешното е че в дясно на светофара се намира районното управление.“, пише един от потребителите.

Още криминални:

Прокуратурата привлече към наказателна отговорност 50-годишен мъж за насилие към приятелката си в София, съобщиха от обвинението.

На 8 октомври във вход на кооперация на ул. „Странджа“, обвиняемият, чрез нанасяне на ритници в крака на жената, с която живеел на семейни начала, ѝ причинил средна телесна повреда – счупване на дясна подбедрица.

Деянието е извършено в условията на домашно насилие – предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо жената.

Затова престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Предвид възможността той да се укрие или да извърши друго престъпление, е задържан за срок до 72 часа.

Предстои да бъде внесено искане в съда за разглеждане на дело за вземане на мярка – постоянен арест спрямо него.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Одрин е в историята, там се изтарикатиха! Най-добрите цени вече са на друго място в Турция
Next: Доц. Ангел Кунчев със сериозно предупреждение, необходимо ли е затягане на мерките още сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.