Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверство! Благоевградчанка застина на място! Чу изстрели в района на Джамията и онемя от гледката пред очите си
  • Новини

Зверство! Благоевградчанка застина на място! Чу изстрели в района на Джамията и онемя от гледката пред очите си

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
policiasciasiciassss.jpg

Благоевградчанка вдигна на крак дежурните полицейски екипи снощи, малко преди полунощ. Силно притеснена жената съобщила, че около 23.15 часа чула изстрели от неизвестна посока, а минути по-късно видяла и жертвата на стрелбата.

Това било куче, което стенело простреляно, съобщава Struma

За броени минути кучето издъхнало. На място пристигнали полицаи, които направили оглед, кучето е с неустановен все още собственик. Стрелецът се издирва. Образувано е досъдебно производство за проявената жестокост към животното.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

Все повече нови данни излизат за разследването на случая „Семерджиев“. „Разследването е в много напреднала фаза въз основа на това, че в първите дни бяха събрани всички възможни доказателства, които към момента са подложени на съответните експертни изследвания.

Надявам се след окончателните заключения на вещите лица и експертите да имаме бърз финал на това досъдебно производство“, коментира зам.-директорът на НСлС Ясен Тодоров в „Денят ON AIR“.

Той добави, че се надява в срок до 4 месеца от катастрофата разследването да е приключило. По думите му се очаква да има и трето досъдебно производство за бизнеса на Семерджиев. Има данни за документни и данъчни престъпления и пране на пари.

„Министърът на вътрешните работи говори политически. Аз съм магистрат, не мога да правя политически изказвания. Аз боравя с доказани факти. Аз не мога да потвърдя думите на министъра на вътрешните работи за полицаи, които са помагали на Семерджиев.

Ние имаме безспорно установено, че една служителка е помагала на обвиняемия. Това е публично известно“, каза Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Гостът призова политиците да деформализират наказателния процес и да осъвременят Наказателния кодекс и отбеляза, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка.

Още криминално:

Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност 35-годишен мъж, нанесъл телесна повреда на жена.

На 12.09.2022 г. около 11,00 часа, пред магазин в ж.к. „Връбница“ в София, обвиняемият Р.Ц. причинил средна телесна повреда на М.Г., като я повдигнал я и я хвърлил по стълбището на магазина. Жената паднала на земята и си ударила ръката.

Р.Ц. е осъждан. Предвид възможността да извърши друго престъпление, прокурор е постановил задържането му за срок до 72 часа.

Предстои да бъде внесено искане в съда за разглеждане на дело за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гец напълно забравен, няма кой да му направи помен
Next: Сънародници разказват, всичко започна с тътен от недрата! Силно земетресение в Гърция!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.