Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка
  • Новини

Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
stsatashdfhdfh.png

Имение в испанския град Аликанте, на 125 км от Валенсия, излиза колкото многостайна панелка в Пловдив, показа проучване на „Телеграф“.

В момента в областта на Валенсия се разпродават луксозни имоти на цени като на старите жилища у нас.

За квадрат трябва да платите около 1500 евро в Аликанте, докато у нас стойността удря 2145 евро за жилище в блок от 1988 година, който дори не е в столицата.

 

За 110 000 евро може да се купи двустаен апартамент в Аликанте от 71 квадрата с две спални и баня. Напълно обзаведен е и се намира в близост до магазини и голям парк, рекламират брокери от Испания.

България

За 206 000 евро може да се купи панелка от 96 квадрата в квартал Кючук Париж в Пловдив.

Имотът е обзаведен и разполага с коридор, просторен хол, кухня, две спални, баня, самостоятелна тоалетна и тераса. Средната стойност на квадрат на апартаментите в Града под тепетата в райони като „Мараша“, „Кършияка“, „Младежки хълм“ и др. е около 1200 евро. Подобни са и цените на жилищата в столичните квартали.

 

В софийските крайни комплекси в близост до метрото например няма да намерите тристаен под 100 000 евро, и то без акт 16. В центъра на София в момента средната цена на двустаен е 4200 евро за квадрат. В най-желаните квартали на Варна също няма имоти за под 1000 евро на квадрат, а в някои комплекси средните стойностите стигат и до 2500 – 2900 евро на квадрат.

 

Сравнение

За сравнение тузарско малко имение с три стаи и басейн край Валенсия може да се купи за 189 950 евро. В момента има отстъпки за жилища в Аликанте, като за обзаведен тристаен апартамент с всички удобства и чисто нови мебели ще ви трябват между 110 000 евро и 250 000 евро. Ако имотът има нужда от ремонт, сумата пада значително и за 75 000 евро може да станете собственик на 3-стаен от 76 квадрата с две спални, всекидневна и нова баня.

 

За 180 000 евро се продават цели етажи от къщи в затворени нови комплекси в Аликанте с по три спални, две бани, кухня, хол и тераса. На разположение на собствениците е и басейн.

Тези квартали са на 10 минути път с градски автобус до центъра на Аликанте, рекламират брокерите в Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина обичаната от цяла България – Малина Петрова. Поклон!
Next: Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.