Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел
  • Новини

Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
fasgeherhfghfghgf.png

Убийството е заради момиче, станало е пред очите му

Полицаите са мобилизирани, за да издирват 18-годишния Никола Райчев от Пазарджик, който снощи малко след 18,45 ч. е намушкал с нож 21-годишния Ангел Здравков. Момчето издъхна вследствие на кръвозагуба на път за болницата в града.

По непотвърдена информация Никола, който учел в местната гимназия по механотехника, след тежкото престъпление е взел колата на родителите си и отпрашил извън града. Има предположения, че се крие някъде в Пловдивско, в района на Родопите.

Райчев е тренирал бокс, твърдят негови познати. Бил сприхав и често налитал да се бие. Държал се лошо с момичетата и често създавал проблеми в училище. Веднага след убийството той е блокирал достъпа до профилите си в социалните мрежи.

Трагедията се разигра в пазарджишкия квартал „Запад“, където Ангел и бившата приятелка на Никола – Дарина Б., се разхождали. 12-класникът се появил и започнал да държи сметка на двамата влюбени. Между него и Ангел възникнала кавга, тъй като Никола искал бившата му приятелка да се върне при него.

Като срещнал отказ, Никола изненадващо извадил нож и пробол в коремната област Ангел.

Ангел е бивш възпитаник на Езиковата гимназия „Бертолт Брехт“. Беше възпитан, добър и отзивчив, казват приятелите му.

„Отиде си един Ангел….Отиде си едно добро момче, чийто живот беше несправедливо отнет“ – това написаха негови съученици и приятели в групата „Справедливост за Ангел“. По-нататък те продължават: „Няма думи, с които можем до опишем болката и мъката, които са ни сковали.

Още не можем и не искаме да повярваме на това, което се случи. С нищо не предизвикал нападателят си Ангел стана жертва на жестока агресия, а неговият убиец е още на свобода. Искаме справедливост за Ангел. Искаме Никола Райчев да бъде заловен час по-скоро и съден с цялата строгост на закона.“

Тази вечер младежите се събраха на мълчаливо бдение на лобното място на Ангел в кв. “Запад“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Началническа битка: Това ли е наследникът на Хекимян като шеф на bTV новините
Next: КЗК подхвана пpoизвoдитeлитe нa oвчe cиpeнe Димитъp Maджapoв и Caянa

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.