Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел
  • Новини

Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
fasgeherhfghfghgf.png

Убийството е заради момиче, станало е пред очите му

Полицаите са мобилизирани, за да издирват 18-годишния Никола Райчев от Пазарджик, който снощи малко след 18,45 ч. е намушкал с нож 21-годишния Ангел Здравков. Момчето издъхна вследствие на кръвозагуба на път за болницата в града.

По непотвърдена информация Никола, който учел в местната гимназия по механотехника, след тежкото престъпление е взел колата на родителите си и отпрашил извън града. Има предположения, че се крие някъде в Пловдивско, в района на Родопите.

Райчев е тренирал бокс, твърдят негови познати. Бил сприхав и често налитал да се бие. Държал се лошо с момичетата и често създавал проблеми в училище. Веднага след убийството той е блокирал достъпа до профилите си в социалните мрежи.

Трагедията се разигра в пазарджишкия квартал „Запад“, където Ангел и бившата приятелка на Никола – Дарина Б., се разхождали. 12-класникът се появил и започнал да държи сметка на двамата влюбени. Между него и Ангел възникнала кавга, тъй като Никола искал бившата му приятелка да се върне при него.

Като срещнал отказ, Никола изненадващо извадил нож и пробол в коремната област Ангел.

Ангел е бивш възпитаник на Езиковата гимназия „Бертолт Брехт“. Беше възпитан, добър и отзивчив, казват приятелите му.

„Отиде си един Ангел….Отиде си едно добро момче, чийто живот беше несправедливо отнет“ – това написаха негови съученици и приятели в групата „Справедливост за Ангел“. По-нататък те продължават: „Няма думи, с които можем до опишем болката и мъката, които са ни сковали.

Още не можем и не искаме да повярваме на това, което се случи. С нищо не предизвикал нападателят си Ангел стана жертва на жестока агресия, а неговият убиец е още на свобода. Искаме справедливост за Ангел. Искаме Никола Райчев да бъде заловен час по-скоро и съден с цялата строгост на закона.“

Тази вечер младежите се събраха на мълчаливо бдение на лобното място на Ангел в кв. “Запад“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Началническа битка: Това ли е наследникът на Хекимян като шеф на bTV новините
Next: КЗК подхвана пpoизвoдитeлитe нa oвчe cиpeнe Димитъp Maджapoв и Caянa

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.