Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Здравко от Биг Брадър с първи думи за боя между Христина и любовницата му
  • Новини

Здравко от Биг Брадър с първи думи за боя между Христина и любовницата му

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
sdfgrhrherh.png

Победителят от първия сезон на ‘Биг Брадър” Здравко коментира горещата тема от вчера, а именно боят между съпругата му Христина и любовницата му Божена.

Както първо БЛИЦ писа, двете дами са се сбили ожесточено в Приморско, като съпругата на брадъра е водила със себе си подкрепление. А известният Дон Жуан не закъсня с коментар.

“Поради огромният интерес към събитията в родният ми град два съществени момента. Първо – крайбрежната алея на града вече официално ще има нова име Kurvenstrasse.

И второ, което е молба към медиите – Да бяхте ме потърсили за подробности. Такава пикантна история я обезличихте с някаква баналност. Явно поради липса на опит не сте могли да я развиете качествено”, коментира той.

От ОДМВР-Бургас потвърждават, че е имало такъв инцидент между двете жени. Преписката е образувана по 2 члена от НК – по чл. 216, ал. 1 – за унищожаване и повреждане на чужда вещ; и по чл. 131, ал. 1, т.12 – за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди.

Разследването е срещу Христина Василева. Сигналът за случилото се е подаден в 3 ч. след полунощ на 13 август в РУ-Приморско. Божена описва в сигнала, че час по-рано – в 2 ч. посреднощ, седяла на пейка на градската крайбрежна алея, когато към нея се приближила позната жена.

Става дума за пренебрегнатата съпруга, която, хващайки я за косата, е започнала и да ругае. Словашката гражданка опитала да се обади на тел. 112, но Христина взела мобилния й телефон и го хвърлила в морето, изхвърлила и електронната й цигара.

В резултат на полицейските действия 45-годишната Христина Василева е задържана за срок до 24 часа, за да се изяснят детайлите. Христина обаче отрича да е извършила всичко това.

Случаят не е приключен, но няма свидетели, които да потвърдят какво точно се е случило. Но цяло Приморско е наясно със забежката на Здравко и всички негови съграждани са убедени, че Христина е предприела действия по отстранява на другата жена.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не оставяйте ключ в ключалката на входната врата през нощта-Това се оказа по-лошо отколкото ако заключите и го извадите
Next: Денков с извънредна реакция след мократа поръчка срещу Алексей Петров, спешно нареди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.