Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски: В Бородянка е много по-ужасяващо от Буча
  • Новини

Зеленски: В Бородянка е много по-ужасяващо от Буча

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
bbororqodqnaaka.jpeg

Ситуацията в Бородянка, град на северозапад от Киев, където украинските сили си върнаха контрола наскоро, е много по-ужасяваща отколкото в Буча, където цивилни бяха избити.

Това заяви украинският президент Володимир Зеленски, предадоха световните агенции.

„Има повече жертви“, заяви Зеленски визирайки Бородянка и съпоставяйки го с Буча. „Всяко престъпление ще бъде разкрито и всеки палач ще бъде намерен“, предупреди той.

Зеленски също така изрази признателност заради решението да се суспендира Русия от Съвета за правата на човека към ООН. Той заяви, че военнопрестъпници не трябва да бъдат представлявани в този орган.

„Суспендирането на членството на Русия в Съвета за правата на човека към ООН е ново наказание за агресията срещу Украйна“, написа Зеленски в Туитър и изрази признателност за солидарността, проявена от страна на партньорите на Украйна.

„Ние трябва да запазим координирания натиск над Русия във всички международни форуми. Нека да принудим Русия да търси мир с нас“, каза той.

Малко преди това украинският главен прокурор Ирина Венедиктова заяви, че 26 тела са били открити от спасителни екипи сред отломките на два жилищни блока, бомбардирани в Бородянка. Преди войната в града имаше 13 000 жители.

„Само цивилното население е било взето на прицел. Няма никакъв военен обект в това населено място“, поясни Венедиктова и каза, че е трудно да се прогнозира колко още мъртви ще бъдат преброени там.

Венедиктова заяви, че руснаците са използвали касетъчни бомби и реактивни системи за залпов огън, които сеят смърт и разрушение. „Има доказателства за военни престъпления на руските сили на всеки ъгъл. Врагът подмолно е бомбардирал жилищна инфраструктура вечер, когато максимален брой хора са си у дома“, допълни Венедиктова. Тя обвини руските военни и в убийства, мъчения и побоища на цивилни, както и в изнасилвания, подчертавайки, че силите на реда събират доказателства за местните и международните съдилища.

Междувременно постоянните представители на страните членки на Европейския съюз одобриха въвеждане на ембарго върху руските въглища и затварянето на европейски пристанища за руските кораби в рамките на пети пакет от наказателни мерки срещу Русия, съобщи френското ротационно председателство на ЕС, предаде Франс прес.

Санкционният пакет предвижда и забрана на износа на стоки към Русия, по-специално на високотехнологични продукти, на стойност 10 милиарда евро, както замразяване на авоари на няколко руски банки.

Санкциите включват забрана на вноса, освен на руски въглища, и на дървесина и на водка от Русия, посочва ДПА.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел е предложил увеличение с 500 милиона евро на финансирането на оръжия за Украйна, предадоха световните агенции. Мишел изрази подкрепата си тази инициатива.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връща империята и засяга пряко България. Ето каква е голямата цел на Путин и войната
Next: Трагедия почерни Пловдив. Откриха трупа на 47-годишна лекарка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.