Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски иска пряк разговор с Путин, не иска да влиза в НАТО
  • Новини

Зеленски иска пряк разговор с Путин, не иска да влиза в НАТО

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
zleenskoportoot.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Украйна настоява за преки разговори между президента Володимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин, тъй като Путин е този, който “взема окончателните решения”. Това заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от Анадолската агенция.

Отдавна искаме пряк разговор, подчерта Кулеба в свое телевизионно участие.

Отбелязвайки, че Зеленски “не се страхува” от нищо, включително и от пряк разговор с Путин, Кулеба настоя: “Ако Путин не го е страх от нищо, нека да дойде, да седне и да разговаря”.

Украинският президент Володимир Зеленски коментира евентуалното признаване на Крим и Л/ДНР, за което Москва настоява в преговорите.

“Можем да го обсъдим и да намерим компромис за това как хората ще живеят там”, заяви той пред телевизия ABC.

“Това е още един ултиматум, а ние не сме готови за ултиматуми. Но имаме възможно решение по тези … ключови въпроси”, заяви Зеленски в отговор на въпрос продължава ли Киев да отхвърля условията на Москва – признаване на Крим, ДНР и ЛНР, както и отказ от влизане в НАТО. Той обаче не уточни какво именно Украйна може да предложи по тези въпроси.

“Аз съм готов за диалог… Това, което трябва да направи президентът Путин, е да започне този диалог”, заяви украинският лидер, цитиран от ТАСС.

Коментирайки повторен въпрос за възможността Киев да признае “Крим като част от Русия и независимостта на ДНР и ЛНР”, Зеленски заяви:

“Ние можем да обсъдим и да намерим компромис по въпроса как тези територии да продължат да съществуват. За мен е важно как хората на тези територии искат да живеят, кои от тях искат да са част от Украйна и кой в Украйна ще поиска да ги приеме. Така че този въпрос е по-сложен от простото признаване”.

Отговаряйки на въпрос за записания в конституцията стремеж за влизане на Украйна в НАТО, президентът заяви, че “отдавна е охладнял към тази идея”.

“В НАТО не са готови да приемат Украйна, алиансът се бои от противопоставяне с Русия”, аргументира се той.

Войната в Украйна продължава вече 13 дни. По данни на ООН са загинали най-малко 406 цивилни граждани, а други 801 са били ранени, но истинският брой на цивилните жертви не се знае с точност. Повече от 1,7 милиона души са избягали в съседни държави.

Източник: “ГЛАСОВЕ”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна
Next: Извънредно: България изненада Русия с тежка санкция от тази сутрин!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.