Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Земеделците заплашват да блокират цяла България
  • Новини

Земеделците заплашват да блокират цяла България

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dfhfjfjfjtrjrt.jpg

Предложението на правителството за освобождаването на вноса от Украйна заплашва цялото българско земеделие с унищожение. Това коментира пред Радио Стара Загора Георги Радев, заместник-председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

По думите му управляващите убиват българското земеделие и затова всички сектори и браншови организации подкрепят предложението на Националната асоциация на зърнопроизводителите за национален протест.

 

„Те заплашват цялото българско земеделие с унищожение. Голяма част от колегите започнаха да си продават стопанствата, защото няма как да си платят рентите дори.  Не само ние зърнопроизводителите, млека, фуражи, всички говедовъди, животновъди, всички ще тръгнат и този път ще стане нещо много страшно“, каза Радев.

 

През утрешния ден асоциацията ще обсъди протестните действия и ще организира щаб с всички организации, които ще вземат участие.

„Ще блокираме цялата държава. Тези хора нямат работа в управлението на страната. Земеделието става заложник на няколко празни глави, които не мислят за собствената си държава, а мислят за собствения си джоб. Става въпрос пет човека да си напълнят джобовете и искат да унищожат земеделието. Ще ни докарат дотам скоро цялата страна ще се събуди затворена, защото от нашето производство зависи храната на нашата държава“, каза Георги Радев.

По-рано днес министър-председателят Николай Денков коментира, че освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните хранителни стоки и инфлацията у нас, което ще подпомогне хората с най-ниски доходи и ще увеличи приходите в бюджета от внос и износ.

Според Георги Радев практиката показва, че досега цените не са намалявали дори и когато вноса не беше ограничен.

„Досега като влизаше украински внос нещо да е поевтиняло в тази държава?“, попита риторично заместник-председателя на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Междувременно Асоциацията на земеделските производители в България ще призове всички свои членове да се присъединят към протестните действия на своите колеги в цялата страната.

„На извънредно заседание на Управителния съвет на АЗПБ се взе решение да бъдат подкрепени протестните действия на зърнопроизводителите в страната“ ,заяви Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ.

След решението на Комисията по икономическа политика и иновации от вторник за отмяна на забраната за внос от Украйна, в страната се подготвя общонационален земеделски протест.

 

Предстои депутатите в Народното събрание да гласуват Проект на решение за позицията на България относно удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г.

Решението, което ще вземат народните представители, ще определи последващите действия на земеделските производители и това дали ще се стигне до ефективни протестни действия.

„Ако Народното събрание реши безпрепятствено да допусне зърно и други селскостопански стоки от Украйна, обрича на ликвидация собствените си земеделски производители“, коментира Върбанов.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна вест за изчезналата българска майка Елена Станева и двете й деца
Next: Пеевски възмутен заради случая с Дебора: Ще поискам да стартира процедура

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.