Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Земеделците заплашват да блокират цяла България
  • Новини

Земеделците заплашват да блокират цяла България

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dfhfjfjfjtrjrt.jpg

Предложението на правителството за освобождаването на вноса от Украйна заплашва цялото българско земеделие с унищожение. Това коментира пред Радио Стара Загора Георги Радев, заместник-председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

По думите му управляващите убиват българското земеделие и затова всички сектори и браншови организации подкрепят предложението на Националната асоциация на зърнопроизводителите за национален протест.

 

„Те заплашват цялото българско земеделие с унищожение. Голяма част от колегите започнаха да си продават стопанствата, защото няма как да си платят рентите дори.  Не само ние зърнопроизводителите, млека, фуражи, всички говедовъди, животновъди, всички ще тръгнат и този път ще стане нещо много страшно“, каза Радев.

 

През утрешния ден асоциацията ще обсъди протестните действия и ще организира щаб с всички организации, които ще вземат участие.

„Ще блокираме цялата държава. Тези хора нямат работа в управлението на страната. Земеделието става заложник на няколко празни глави, които не мислят за собствената си държава, а мислят за собствения си джоб. Става въпрос пет човека да си напълнят джобовете и искат да унищожат земеделието. Ще ни докарат дотам скоро цялата страна ще се събуди затворена, защото от нашето производство зависи храната на нашата държава“, каза Георги Радев.

По-рано днес министър-председателят Николай Денков коментира, че освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните хранителни стоки и инфлацията у нас, което ще подпомогне хората с най-ниски доходи и ще увеличи приходите в бюджета от внос и износ.

Според Георги Радев практиката показва, че досега цените не са намалявали дори и когато вноса не беше ограничен.

„Досега като влизаше украински внос нещо да е поевтиняло в тази държава?“, попита риторично заместник-председателя на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Междувременно Асоциацията на земеделските производители в България ще призове всички свои членове да се присъединят към протестните действия на своите колеги в цялата страната.

„На извънредно заседание на Управителния съвет на АЗПБ се взе решение да бъдат подкрепени протестните действия на зърнопроизводителите в страната“ ,заяви Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ.

След решението на Комисията по икономическа политика и иновации от вторник за отмяна на забраната за внос от Украйна, в страната се подготвя общонационален земеделски протест.

 

Предстои депутатите в Народното събрание да гласуват Проект на решение за позицията на България относно удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г.

Решението, което ще вземат народните представители, ще определи последващите действия на земеделските производители и това дали ще се стигне до ефективни протестни действия.

„Ако Народното събрание реши безпрепятствено да допусне зърно и други селскостопански стоки от Украйна, обрича на ликвидация собствените си земеделски производители“, коментира Върбанов.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна вест за изчезналата българска майка Елена Станева и двете й деца
Next: Пеевски възмутен заради случая с Дебора: Ще поискам да стартира процедура

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.