Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зетят на Николина Чакърдъкова с потресаващ разказ: Заплашиха ме с нещо много страшно
  • Новини

Зетят на Николина Чакърдъкова с потресаващ разказ: Заплашиха ме с нещо много страшно

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
zesrsdtsdgsdg.png

Бившият вече зет на обичаната певица Николина Чакърдъкова – Симеон Бакалов, проговори за скандалния побой, в който бе замесен. Инцидентът се случи в гърменското с. Балдево преди седмица. Самият той качи в профила си във фейсбук своя разказ за боя. Тогава стана ясно, че малко след полунощ в неделя пред заведение в селото е имало сбиване, при което трима души са получили прорезни рани в ръцете и крака. Настанени бяха в болница, без опасност за живота.

„Мисля, че всичко, което се изписа по мой адрес, е невярно, а и мисля, че дължа обяснение поне на близките и познатите си. На 25 август, петък пристигнах в град Гоце Делчев с майка ми да видим децата ми. На 26.08 – събота – прекарах целия ден с двете си деца и майка ми, като в 21 часа сложихме децата да спят, майка остана при тях и аз излезнах да се видя с приятели. В 23 и 30 часа моя позната ме покани да се видим в селото.

Тръгнах с такси и с моя приятел Илия Карпатов към Балдево. Там се настанихме в заведение. Още с влизането обаче ми направи впечатление, че освен нас в заведението има още една компания 15-18 души във видимо нетрезво състояние, говорещи на висок тон, някой голи до кръста . Всички бяха мъже на възраст между 25-50 години. Употребяваха алкохол. След около 15 минути тонът на съседната маса взе да се повишава и усетих намеци, че коментират мен и моя приятел. После започнаха подмятания от къде сме, какви сме и т.н. Започнаха да говорят, че аз съм лицето направило ПТП преди 3 седмици в същото село.

Искам да уточня , че преди 3 седмици отново със същата моя позната, на същото място имахме среща, като тръгвайки си с личния ми автомобил, в абсолютно трезво състояние, но поради слабото осветление и може би подценяване на ситуацията от моя страна наистина имаше ПТП, с паркиран автомобил, без пострадали хора. Заплатих сумата от 1500 лв. на собственика, тъй като няма Автокаско и всичко бе уточнено и решено в самата вечер.

Тази компания си търсеше с какво да ни предизвикат и да си намерят причина да ни пребият. Единият от масата Георги К. – Патката, в неадекватно състояние дойде на нашата маса, започна да крещи какви се ние, несвързани неща за ударената кола, с която той няма нищо общо и тн.

Отговорих му, че съм заплатил абсолютно всичко и че случаят е решен. Той продължи да говори несвързани неща като вече започна да отправя заплахи, че „живи няма да излезем оттам“.

Всички гледаха вторачено в нас двамата с Илко Карпатов. Тогава му казах: „Илко тук ще имаме проблем, викай такси“. Когато агресивната компания видя, че ние не откликваме на агресията им и дори си плащаме сметката, дойде друг човек от тяхната маса Кирил П. Каза, че „ще ядем много бой“ и от там живи няма да излезем. Извади от джоба си нож размаха го и го прибра.

Доста притеснени, с Илия Карпатов, станахме и се насочихме към таксито, когато мъжът с Кирил П. ме хвана през врата взе да ме стиска и да ми шепне в ухото, че „тази вечер съм негов“, както и че ще ме „изкорми като прасе“. Опитах се да се откача от стискането му и му заявих, че просто искам да си тръгнем, не искаме проблеми. Няма нормален човек, който да иска проблеми на непознато място, срещу пияна компания от 15-18 човека.

Тръгвайки си от заведението Кирил П. продължи да ме стиска и да ми говори в ухото, а зад нас станаха и цялата маса агресори. Отклониха пътя ни към таксито и цялата компания ни побутва в тъмна уличка на около 150 метра от заведението. В този момент Георги К. – Патката се изкрещя, че щял да има, забележете, „сексуални контакти“ с дъщеря ми, която е на 1 годинка.

В този момент повиших тон и аз към него, той ме удари, започна да ме души и ме събориха на земята, ритаха ме абсолютно всички от масата, няма стари няма млади, всички наред псувайки ме с невероятна агресия ме ритаха и удряха с всякакви предмети. Кирил П. ме удряше с твърд предмет, който се оказа бокс със сгъваем в него нож, който по рано размахваше. Единственото нещо, което правех, да се седя сгушен и да си пазя главата, а компанията агресори се бутаха кой да ме рита и псува. В един момент видях ножа на Кирил на земята, в краката му, взех го и го стиснах здраво в ръката си , неговата рана е в ръката в опит да ме бие .

Кременлиев конкретно който има рана в бедрото докато ме бие и рита и пада върху мен. Боят спря, когато всеки от тях се самонаранява докато ме бие. Аз бях легнал на земята от началото на побоя, пазейки си главата. Когато започнаха да говорят, че имат рани по себе си, спряха да ме ритат. С Илия избягахме в близките храсти. Ходехме пеша 25 минути през храсти за да викнем такси на безопасно разстояние“.

Симеон Бакалов показа видеозапис на част от побоя, на който се чува и закана за убийство с пистолет. Също така показа медицинско за нараняванията си и направен тест за наркотици, който е отрицателен. Симеон е в процес на развод с дъщерята на Николина Чакърдъкова – Мария, но твърди, че двамата са в прекрасни приятелски отношения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволниха шофьор на автобус, дал на неправоспособна жена да кара
Next: Къде се намира единствената пустиня в България?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.