Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зимата се завръща: Преспи и поледици сковава тези места
  • Новини

Зимата се завръща: Преспи и поледици сковава тези места

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
sfdgfdklhlkmfkhgfkhgf.png

Днес от север-северозапад ще започне да нахлува студен въздух и в северозападните и планинските райони дъждът ще премине в сняг. На места ще се образува снежна покривка.

В Източна България ще духа до умерен вятър от север-североизток. Минималните температури ще са между минус 1° и 4°, малко по-високи в североизточните райони от страната, в София – около 1°.

Днес ще продължи да вали, като в Северна България валежите временно ще отслабнат. Вятърът ще се ориентира от север-северозапад и ще е слаб до умерен. Максималните температури ще са от 1°-3° в Северна България до 7°-9° на изток, в София – около 2°.

Атмосферното налягане ще се повишава и ще е малко по-високо от средното за месеца.

Над Черноморието ще е облачно и дъждовно. Ще духа умерен североизточен вятър, който до края на деня ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури ще са 8°-10°, близки до температурата на морската вода. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините ще е облачно с валежи от сняг. В масивите от Западна България ще се образува нова снежна покривка. Ще духа умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 0°, на 2000 метра – около минус 3°, но с нахлуването на студен въздух през деня температурите бързо ще се понижат.

През нощта срещу петък валежите ще продължат, като и в западната част от Горнотракийската низина и в югозападните райони дъждът ще премине в сняг, а в Югоизточна България и по Черноморието ще продължи да вали дъжд.

През деня от запад валежите ще отслабват, в западната половина от страната и ще спрат, там по-късно през деня ще има и временни разкъсвания на облачността.

В Източна България с продължаващото понижение на температурите дъждът ще се примесва със сняг. Ще продължи да духа до умерен, в Източна България и временно силен вятър от север-североизток. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните – между 1° и 6°.

В събота ще преобладава облачно време. На места, главно в югоизточната половина от страната ще има слаби валежи предимно от сняг, в югоизточните райони и по Черноморието от дъжд и сняг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: България се люлее, две земетресения удариха за минути
Next: Тя натърка ръката си с лук и след малко се случи чудо! Как не го знаех досега?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.