Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зима не минава, без да приготвя от любимите доматки – научих и приятелките, вече всички ги правим така
  • Новини

Зима не минава, без да приготвя от любимите доматки – научих и приятелките, вече всички ги правим така

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
sdfgwqdqdqwd.png

Вече не купувам домати през зимата, малко хора знаят за тази рецепта, а у дома всяка година ги приготвяме така. От есента ги правя, а след това цяла зима имаме домати за ядене. Лесна и вкусна рецепта, която повечето хора трябва да знаят за приготвяне на зимнина.

Приготвени по този начин без консерванти, те се съхраняват до 1 година и при отваряне отново ще бъдат вкусни. Независимо дали ги използвате за салата или като гарнитура, ще бъдат еднакво вкусни.

Днес ще покажа и на вас как правя сушени домати и всеки, който ги опита, пита за рецептата. Този начин на приготвяне е много по-прост, но се получават чудесни сушени доматчета , които трябва да се съхраняват на сухо и тъмно място.“

Домашни сушени домати за зимата

Продукти:

  • около 5 кг необелени домати
  • 1 глава чесън
  • сол
  • мащерка
  • розмарин на вкус
  • около 30 мл зехтин

Това са количества за консервиране на 1 голям буркан

сушени домати в буркани

Начин на приготвяне: 

Доматите се измиват добре под течаща вода и се нарязват на няколко по-малки парчета по дължина в зависимост от големината. Подредете ги в тава, застлана с хартия за печене, като между доматите има 1 см разстояние.

домати в тава

Отгоре поръсете сол, ако е необходимо, и малко сух розмарин върху всеки домат. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса около 1 час. Същата процедура се прилага два-три пъти, докато изпечете всички домати.

сушени домати на фурна

През това време бурканите се пастьоризират, чесънът се обелва и нарязва на ситно. След като изпечете доматите е важно да започнете да ги консервирате веднага, докато са още топли. Използвайте буркани от 400 или 650 ml.

сушени домати с чесън

В чистите буркани се слагат накълцан чесън и суха мащерка, след което с шпатула се слагат малко от сушените домати. След това отново сложете малко чесън и мащерка, след това домати, докато се напълни до 1/3 от гърлото на буркана.

Бурканът се залива със зехтин или обикновено олио (ако има нужда), като доматите може да се посолят и още, но внимавайте да не се пресолят, защото и сол се слага и преди печенето. Приложете същата процедура и към останалите буркани, докато изразходвате всички домати.

домати в буркани

буркан сушени домати

Затворете бурканите с плътна капачка и ги обърнете с капачките надолу да престоят на стайна температура за 8-10 часа, след което ги приберете в хладилник или тъмно и хладно помещение при постоянна температура. Консервирани по този начин доматите са с трайност до 1 година.

ВТОРИ МЕТОД:

Вторият метод за консервиране е още по-лесен, но пак се получават чудесни сушени домати. Нарежете доматите както е обяснено по-горе в текста и ги посолете, след което ги наредете в тава или на дъска.

тава с домати

Поставете ги на открито на слънце за 2-3 дни на проветриво място, защитено от насекоми, след което ги приберете в торба и ги съхранявайте на сухо и тъмно място. Така приготвените сушени домати са с трайност до 2 години.

Continue Reading

Previous: Хороскопът на Павел Глоба за седмицата от 11 до 17 септември 2023 г.-Овен Паричната енергия ще бъде доминираща
Next: Учителката на Филип, убит на пешеходна пътека, с трогателен разказ за него

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.