Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Зимна торта с ябълки и орехи – когато я пека, съседите се редят на опашка пред вратата! Рецепта за всеки дом
  • Без категория

Зимна торта с ябълки и орехи – когато я пека, съседите се редят на опашка пред вратата! Рецепта за всеки дом

Иван Димитров Пешев декември 15, 2024
Screenshot_10

Това е рецепта, която всеки дом заслужава да има в „арсенала“ си – Зимна торта с ябълки и орехи .

 

Сладкишът се прави много лесно, така че ще е жалко да не го опитате. Всички съставки се смесват, изпичат се във форма и се запичат, след което се наслаждавате на вкуса.

Даваме ви списък с продуктите и подробна процедура по приготвянето:

Зимна торта с ябълки и орехи

 

Необходими продукти:

4 яйца
150 гр. захар
200 мл кис.мляко
100 мл олио
150 гр. смлени орехи
канела
250 гр. брашно
12 гр. бакпулвер (1 пакетче)
2 ябълки
пудра захар за поръсване

Тортата се приготвя във форма с размер 26 см и се пече 40 минути в загрята на 200 градуса фурна.

Приготвяне:

В дълбока купа счупете четири яйца, които предварително са престояли малко на стайна температура, след което добавете 150 г захар и ги разбийте до пяна с електрически миксер.

Разбийте ги около 5 минути, докато захарта се разтвори напълно, а сместа се сгъсти и изсветли.

4 яйца

Снимка: YouTube

яйца в миксер

Снимка: YouTube

Към тестото добавете 200 мл гъсто кисело мляко, 100 мл олио, 150 г смлени орехи, малко канела около малка лъжичка или на вкус, 250 г брашно и 12 г бакпулвер (едно пакетче).

пухкава смес

Снимка: YouTube

брашно в тестото

Снимка: YouTube

Разбъркайте с телена бъркалка.

Разбъркайте съставките, докато се изравнят и се получи гладка хомогенна смес без бучки.

Измийте и обелете две ябълки, след което ги нарежете на кубчета (отстранете семките), след което ги добавете към сместа. Разбъркайте още малко, за да се разпредели равномерно.

смес сладкиш

Снимка: YouTube

тесто с ябълки

Снимка: YouTube

Постелете форма с диаметър 26 см с хартия за печене, намажете страните с олио и ги поръсете с брашно.

Изсипете готовата смес във формата и заравнете повърхността. Разклатете го малко, за да освободите въздушните мехурчета.

смес във форма

Снимка: YouTube

форма с тесто

Снимка: YouTube

Отгоре се поръсват с шепа ситно смлени орехи и се пече в предварително загрята фурна на 180 или 200 градуса за около 40 минути.

орехи върху тестото

Снимка: YouTube

Настройте печенето според вашата фурна. Сладкишът е готов, когато като го набодете с дървена клечка излезе сух.

изпечен орехов сладкиш

Снимка: YouTube

Извадете от фурната и оставете да се охлади малко. Отстранете ринга, обърнете тортата, за да отстраните хартията, след това, след като я поставите върху чиния за сервиране, поръсете горната част с пудра захар.

орехова торта с ябълки

Снимка: YouTube

зимна торта ябълки

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

 

Continue Reading

Previous: Защо не трябва да си лягате с мръсни съдове в мивката
Next: Играехме игра, отговаряйки на обаждания и текстови съобщения със семейството на Деня на благодарността — Случайно разкрих второто семейство на моя съпруг

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.