Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златимир Йочев не е на себе си, остана шокиран в ефира на bTV
  • Новини

Златимир Йочев не е на себе си, остана шокиран в ефира на bTV

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zzasaslaslaslas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дрогиран шофьор удари патрулка при опит за избяга от полицията във Варна. Инцидентът става на ул. ”Отец Паисий” в града. 

“Направи ни впечатление на съмнителното поведение на трите момчета, които се намираха в автомобила.

Те спряха на червен светофар, а ние до тях. Щом ни видяха шофьорът включи задна скорост и блъсна автомобил зад него, а после и полицейската кола”, разказа младши автоконтрольор в КАТ-Варна Георги Петков.

Петков подчерта, че малко след това колата се удря в бордюр близо до стадион “Спартак”.

“След като колата удари автомобил, аз се затичах, за да видя дали хората са добре. Шофьорът се опита да ме блъсне, след като потегли рязко напред, добре че успях да се отдръпна”, добави младши автоконтрольор в КАТ-Варна Красен Евтимов.

По думите му собственикът и водач на автомобила го е обявил за издирване след случилото се.

“Впоследствие ние го разпознахме. Пробата ми за наркотици е била положителна. Той не е имал шофьорска книжка никога”, каза Евтимов.

“Лицето е намерено за по-малко от един час. Това е 43-годишен варненец, който е криминално проявен. В автомобила са намерени осем пликчета, съдържащи амфетамин и марихуана.

Намерена е и електронна везна. В дома му са намерени боеприпаси за автомат “Калашников” и два буркана с фосфор”, обясни инспектор Димитър Георгиев от Второ РУ към ОДМВР-Варна.

След като чу за случилото се, водещият на сутрешния блок на bTV „Тази сутрин“ – Златимир Йочев, остана потресен и не пропусна да коментира случката:

„Шокиран съм от този случай, това показва какви хора се движат по улиците – опасни, без книжка, с боеприпаси в домовете си“, каза той.

„Нека да видим дали ще му кажат на този човек, че не може да шофира повече“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Maлĸия Дaниeл cпeчeли 1-вo мяcтo в Итaлия c тaзи нapoднa пeceн! Bижтe ĸoя e пeceнтa и изпълнeниeтo!
Next: Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.