Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златимир Йочев не е на себе си, остана шокиран в ефира на bTV
  • Новини

Златимир Йочев не е на себе си, остана шокиран в ефира на bTV

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
zzasaslaslaslas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дрогиран шофьор удари патрулка при опит за избяга от полицията във Варна. Инцидентът става на ул. ”Отец Паисий” в града. 

“Направи ни впечатление на съмнителното поведение на трите момчета, които се намираха в автомобила.

Те спряха на червен светофар, а ние до тях. Щом ни видяха шофьорът включи задна скорост и блъсна автомобил зад него, а после и полицейската кола”, разказа младши автоконтрольор в КАТ-Варна Георги Петков.

Петков подчерта, че малко след това колата се удря в бордюр близо до стадион “Спартак”.

“След като колата удари автомобил, аз се затичах, за да видя дали хората са добре. Шофьорът се опита да ме блъсне, след като потегли рязко напред, добре че успях да се отдръпна”, добави младши автоконтрольор в КАТ-Варна Красен Евтимов.

По думите му собственикът и водач на автомобила го е обявил за издирване след случилото се.

“Впоследствие ние го разпознахме. Пробата ми за наркотици е била положителна. Той не е имал шофьорска книжка никога”, каза Евтимов.

“Лицето е намерено за по-малко от един час. Това е 43-годишен варненец, който е криминално проявен. В автомобила са намерени осем пликчета, съдържащи амфетамин и марихуана.

Намерена е и електронна везна. В дома му са намерени боеприпаси за автомат “Калашников” и два буркана с фосфор”, обясни инспектор Димитър Георгиев от Второ РУ към ОДМВР-Варна.

След като чу за случилото се, водещият на сутрешния блок на bTV „Тази сутрин“ – Златимир Йочев, остана потресен и не пропусна да коментира случката:

„Шокиран съм от този случай, това показва какви хора се движат по улиците – опасни, без книжка, с боеприпаси в домовете си“, каза той.

„Нека да видим дали ще му кажат на този човек, че не може да шофира повече“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Maлĸия Дaниeл cпeчeли 1-вo мяcтo в Итaлия c тaзи нapoднa пeceн! Bижтe ĸoя e пeceнтa и изпълнeниeтo!
Next: Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.